Реформаторският блок е бивша центристко-дясна политическа коалиция в България, основана на 20 декември 2013 г.

Реформаторски блок
Ръководител(и)Радан Кънев
Основана20 декември 2013 г.
Разформирована2016 – 2017 г.
Наследена отКонсервативно обединение на десницата
СедалищеСофия
ИдеологияХристияндемокрация
консерватизъм
Полит. позицияцентър-дясно
Група в ЕПЕНП
Цветове     Тъмносин
43-ти парламент
23 / 240
Европарламент
1 / 17
Сайтwww.reformatorskiblok.bg
Реформаторски блок в Общомедия

При учредяването си включва партиите Демократи за силна България, Движение „България на гражданите“ (ДБГ), Съюз на демократичните сили, Народна партия „Свобода и достойнство“ и Български земеделски народен съюз, както и безпартийни, организирани в граждански съвети.[1]

История редактиране

Първоначално твърдо подкрепя правителството, начело с министър-председателя Бойко Борисов.[2] Политици от Реформаторския блок получават министерски постове като коалиционни партньори – Меглена Кунева и Даниел Митов от ДБГ, Петър Москов от ДСБ, Божидар Лукарски от СДС и Николай Ненчев от БЗНС, както и безпартийните Христо Иванов и Тодор Танев.

През декември 2015 г. ДСБ преминава в опозиция поради недоволство от скоростта и дълбочината, в които се провежда съдебната реформа от правителството на Бойко Борисов. Министър Петър Москов запазва длъжността си, но е изключен от ръководството си в ДСБ. Това събитие бележи нов разлом в РБ. Останалите партии остават в управлението. ПГ на РБ не се разцепва. В края на 2016 г. ДСБ окончателно напуска блока. През февруари 2017 г. и НПСД напуска за да се коалира с ДОСТ на Лютви Местан.

Състав редактиране

Напуснали РБ редактиране

Идеология редактиране

В Блока са представени християндемократически и консервативни партии.

Политически позиции на РБ редактиране

Икономически въпроси редактиране

  • В икономическата програма на Реформаторския блок от октомври 2013 година е записано въвеждане на прогресивен данък върху доходите на физическите лица с две ставки – нулева за доходите под минималната работна заплата и запазване на ставката от 10% за останалите доходи.[3] През ноември същата мярка е предложена от правителството на Пламен Орешарски.[4]
  • Защитава свободата на бизнеса;
  • Допуска преосмисляне на задължителната осигурителна тежест;
  • Подкрепя свободните пазари и свободния избор на гражданите, домакинствата и фирмите.

Енергийни въпроси редактиране

  • Апелира за създаването на Общ енергиен съюз, в който всички европейски страни да купуват природен газ на едро. Според тях така ще се намали газовата зависимост от Руската федерация;[5]
  • Счита, че преди да се предприеме строителство на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, е необходим публичен дебат;[6]
  • Подкрепя газовата диверсификация и намаляване зависимостта от Руската федерация.

Социални въпроси редактиране

Външнополитически въпроси редактиране

Въпроси, свързани със съдебната власт редактиране

  • Реформаторският блок настоява за реформи и в съдебната система.
    • Разделяне на ВСС на две колегии: съдийска и прокурорска. Паритет при членовете на прокурорската колегия – равен брой излъчени от НС и от прокурорската общност.
    • Отчетност на главния прокурор.
    • Явно гласуване при вземането на решения на ВСС.

Парламентарна дейност редактиране

XLIII НС редактиране

На 21 октомври 2015 г. депутати от РБ (Радан Кънев, Иван Иванов, Гроздан Караджов, Атанас Атанасов и др.) внасят законопроект в деловодството на НС със следните по-съществени предложения:

  • Отчетност на прокуратурата;
  • Скъсяване мандатите на председателите на ВАС и ВКС, както и този на главния прокурор – от 7 на 5 години, а за ВСС – от 5 на 3 години;
  • Възможност за отстраняване на главния прокурор и механизъм, по който той да се отчита;
  • Явно гласуване на кадровите решения на ВСС.[7]

Участия в избори редактиране

Европейски парламент редактиране

 
Динамика на подкрепата за РБ според изследвания на „Алфа Рисърч“ от края на 2013 г. и началото на 2014 г.

Водач на листата на РБ за европейските избори е Меглена Кунева, втори в листата е Светослав Малинов. На изборите, Реформаторският блок печели 6,45% от гласовете или малко над 140 000 гласа и реализира един мандат в Европейския парламент, в групата на Европейската народна партия. Поради получения по-висок преференциален вот от избирателите на РБ, Малинов измества Кунева от първото място в листата и заема спечеленото от блока място в парламента.

Европейски парламент
Избори # на спечелените места # на спечелените гласове % от народния глас Място сред участниците
2014
1 / 17
144 532 6,45% 5-и

Парламентарни избори редактиране

 
Карта на разпределение на гласовете за РБ по избирателни райони за парламентарните избори през 2014

На изборите за XLIII народно събрание на 5 октомври 2014 г. РБ е в състав от 7 партии: ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, Българска нова демокрация и Християндемократическа партия на България.[8]

Народно събрание
Избори # на спечелените места # на спечелените гласове % от народния глас Място сред участниците
2014
23 / 240
291 806 8,89% 4
2017
0 / 240
107 399 3,06% 6

В началото на работата на XLIII НС след поредица от преговори Реформаторският блок подписва коалиционно споразумение от 20 точки с водещата десноцентристка партия ГЕРБ[9][10] и с подкрепата на Патриотичния фронт и АБВ на 7 октомври съставя и избира правителството „Борисов 2“. В него блокът е представен от Меглена Кунева (ДБГ, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси), Николай Ненчев (БЗНС, министър на отбраната), Даниел Митов (гражданска квота, министър на външните работи), Христо Иванов (гражданска квота, министър на правосъдието), проф. Тодор Танев (гражданска квота, министър на образованието и науката), д-р Петър Москов (ДСБ, министър на здравеопазването) и Божидар Лукарски (СДС, министър на икономиката).[11]

След първоначалното преразпределение на мандатите вследствие на назначаването на депутати за министри и заместник-министри към 16 ноември 2014 г. парламентарната група на Реформаторския блок се състои от 7 представители на ДБГ, 5 на ДСБ, 4 от СДС, по 1 от НПСД и БНД, 4 от гражданската квота и 1 несвързан с партийните и коалиционните структури.[12]

Местни избори редактиране

2015 редактиране

Реформаторският блок взима 4 кметски поста в областните центрове.[13]

Реформаторският блок взима 10 общински постове.[14]

Президентски избори редактиране

2016 редактиране

Коалицията „Реформаторски блок“ (Реформаторски блок (ДСБ, СДС, БЗНС, ДБГ, НПСД) и Българска нова демокрация) участва на президентските избори през 2016 г. с кандидат за президент Трайчо Трайков и кандидат за вицепрезидент Съби Събев.[15] На първи тур двамата получават 224 734 действителни гласа (5.87%) и отпадат от надпреварата.

Бележки редактиране

  1. Пет партии учредиха съюз Реформаторски блок // vesti.bg. Дарик Нет, 2013. Посетен на 11 февруари 2014.
  2. www.mi.government.bg // Архивиран от оригинала на 2018-07-17. Посетен на 2018-07-17.
  3. Мерки, без които не можем (DOC) // capital.bg. Реформаторски блок, 2014. Посетен на 8 май 2014.
  4. Чернева, Калина. Първа стъпка към отмяна на плоския данък // capital.bg. Икономедиа, 2013. Посетен на 8 май 2014.
  5. Полският премиер призова за енергиен съюз в ЕС срещу монопола на руския газ
  6. Реформаторите: Kакви ядрени централи без дебати в обществото?
  7. Реформаторите предлагат промяна в прокуратурата и намаляване мандата на тримата големи в съдебната власт // „Дневник“, 21 октомври 2015 г.
  8. Решение №772-НС // Централна избирателна комисия, 22.08.2014. Архивиран от оригинала на 2014-08-26. Посетен на 18.10.2014.
  9. „ГЕРБ подписа коалиционно споразумение с реформаторите и декларация за подкрепа с АБВ и ПФ“ // bTV Новините, 06.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  10. „Управленската програма на следващото правителство“ // „Дневник“, 06.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  11. Рилска, Биляна. „Вторият кабинет на Борисов вече е избран“ // „Дневник“, 07.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  12. „Реформатори си броят постовете“ // „Клуб Z“, 16.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  13. bTV новините. Реформаторският блок взе кметски поста в 4 от областните центъра. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
  14. 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
  15. Трайчо Трайков – кандидат-президент на Реформаторите // webcafe.bg, 1 септември 2016. Посетен на 3 септември 2016.

Външни препратки редактиране