Панайот (Пане) Кръстев Гиновски е български зограф, представител на Дебърската художествена школа, фолклорист.

Панайот Гиновски
български зограф и фолклорист
Panayot Ginovski.JPG
Роден
Починал
Научна дейност
Област Етнография

БиографияРедактиране

Панайот Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Син е на Кръсте Петров Гиновски и брат на Васил, Теофил и Алексо Гиновски. Учи при баща си Кръсте, а на 14 години започва да учи зографство при прочутия Гюрчин Фръчковски. Заминава за България. В Карлово си навехва глезена и се връща в Галичник, където остава още 17 години, прикован на легло. Занимава се с преписване на книги, записване на народни умотворения, съставяне на речник. В 1881 година семейството му се преселва във Враня, Сърбия.[1] Там работи заедно с по-малкия си брат Васил.[2] Записаните от Панайот материали са предадени от брат му Алексо на руския консул в Черна гора Павел Ровински, който ги издава в петербургското списание „Жива старина“ (Х-ХІV, 1899 – 1905).[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гино
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Гинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нестор Петров
 
Михаил Петров
 
Иван Петров
 
Кръсте Петров
(? — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тръпко Иванов
(1849 — ?)
 
Караджа Иванов
 
Иван Иванов
 
Алексо Кръстев
(1851 — 1894)
 
Васил Кръстев
(? — 1924)
 
Теофил Кръстев
 
Панайот Кръстев
(1842 — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тръпков
(1878 — 1908)
 
Велимир Караджов
(1912 — ?)
 
Тома Иванов
 
Коста Иванов
 
 
 
 
 
Велимир Панайотов
 
Любомир Панайотов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Костов
(1927 — 2014)
 
 
 
 
 
 


ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 359.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.