Владимир Гиновски
Владимир Костов Гиновски е виден български скулптор от XX век, работил в монументалния жанр.
Владимир Гиновски | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 декември 2014 г.
|
Националност | България |
Академия | Висш институт за изобразително изкуство в София |
Учители | проф. Андрей Николов, проф. Марко Марков и проф. Иван Лазаров |
Направление | скулптура |
Известни творби | Паметникът на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в София |
Владимир Гиновски в Общомедия |
Биография
редактиранеВладимир Гиновски е роден на 4 юни 1927 г. в голямото мияшко реканско село Галичник, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци. Произхожда от Фърчковския род, известен с иконописците и резбарите си от така наречената Дебърска художествена школа. Учи скулптура във Висшия институт за изобразително изкуство в София при професорите Андрей Николов, Марко Марков и Иван Лазаров, като завършва в 1952 г.
Прави бюстове на видни възрожденци, революционери и културни дейци. Автор на над 50 паметници в страната и в чужбина: Паметникът на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в София, паметници на Кирил и Методий в Рим и Мурманск, монумент на Ботев във Враца, бюст-паметник на Васил Левски в Борисовата градина в София, паметници на Васил Левски в Унгария и САЩ, паметник на Елин Пелин в Байлово, паметник на Тодор Александров в Кюстендил, скулптурен портрет на Борис Христов, бюст на Николай Гяуров и други.
Когато през 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ е преименувана на „Кирил и Методий“, е обявен конкурс (1963 – 1965) за нов паметник, който да бъде поставен на мястото на паметника на Васил Коларов. Конкурсът е спечел от Владимир Гиновски, а паметникът е открит е през 1972 г. Фигурите са високи 4,2 м. Паметникът е смятан е за едно от най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Негово копие е поставено през 1990 г. в Мурманск, Русия, както и в двора на българското посолство в Рим.[1]
Носител на Награда за цялостно творчество на СБХ (1997).
В последните години основното работно ателие на скулптора е в град Ракитово, Чепинско.[2]
Владимир Гиновски почива в София на 23 декември 2014 г.
По-известни творби
редактиране- Паметник на Кирил и Методий пред Националната библиотека, София, България (1972)
- Бюст на Васил Левски в Борисовата градина, София[3];
- Паметник на Христо Ботев на централния площад във Враца, България (1964)[4];
- Паметник на Елин Пелин в Байлово, България (1977)[5];
- Паметник на полковник Серафимов, Смолян, България[6][7][8];
- Паметник на Васил Левски в Плевен, България[9];
- Паметник на Васил Левски в Унгария;
- Паметник на Васил Левски във Вашингтон, САЩ[10][11][12][13];
- Паметник на Тодор Александров в Кюстендил (1991)[14].
-
Бюст на Неофит Рилски в родната му къща в Банско
-
Бюст на Цвятко Радойнов в Музея на социалистческото изкуство в София, 1952 г.
-
Паметникът Христо Ботев във Враца, 1964 г.
-
Паметникът на Кирил и Методий пред Националната библиотека в София, 1972 г.
-
Бюстът на Тодор Александров от паметника му в Кюстендил, 1991 г.
-
Паметникът на Васил Левски във Вашингтон, 1996 г.
Родословие
редактиранеГино | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Гинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Петров | Михаил Петров | Нестор Петров | Кръсте Петров (? — 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тръпко Иванов (1849 — ?) | Караджа Иванов | Иван Иванов | Алексо Кръстев (1851 — 1894) | Васил Кръстев (1848 — 1924) | Теофил Кръстев (1846 — 1894) | Панайот Кръстев (1842 — 1886) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Тръпков (1878 — 1908) | Велимир Караджов (1912 — ?) | Тома Иванов | Коста Иванов | Миливой Василев (1882 — 1921) | Велимир Панайотов | Любомир Панайотов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Костов (1927 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- „Владимир Гиновски: Никога не съм се щадил...“, интервю на Станислав Велчев, в. „Дума“, 5 октомври 2007 г.
- Ива Йолова, „Гиновски, или пътят на бронзовата слава“, в. „Преса“, бр. 145 (496), 31 май 2013 г.
Бележки
редактиране- ↑ Христо Христов, „Поклон не пред Св. св. Кирил и Методий, а пред Васил Коларов“, desebg.com, 24 май 2013 г.
- ↑ Веска Божкова, „Скулпторът Гиновски е готов да извае бюст-паметник на Гяуров“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., в. „Темпо“ (Велинград), 26 август 2004 г.
- ↑ Паметник на Васил Левски, Борисова градина, София Архив на оригинала от 2014-12-31 в Wayback Machine., panoramio.com.
- ↑ Илия Борисов, „Ботевият площад във Враца“, в. „Дума“, бр. 209, 10 септември 2013 г.
- ↑ Паметник на Елин Пелин пред дома музей в Байлово Архив на оригинала от 2014-12-24 в Wayback Machine., 4coolpics.com.
- ↑ Паметник на полковник Серафимов в Смолян Архив на оригинала от 2014-12-24 в Wayback Machine., 4coolpics.com.
- ↑ Паметника на полковник Владимир Серафимов пред Съдебната палата Архив на оригинала от 2014-12-31 в Wayback Machine., panoramio.com.
- ↑ Паметник на полковник Серафимов в Смолян, omda.bg.
- ↑ Паметник на Васил Левски в Плевен Архив на оригинала от 2014-12-24 в Wayback Machine., old.pleven.bg, 2011.
- ↑ Паметниците на Левски 4: 30. Бюст-паметник на Васил Левски пред сградата на Посолството на РБългария в САЩ, Вашингтон, щат Колумбия, kafene.bg.
- ↑ Vasil Levski Statue in Washington, deviantart.com.
- ↑ Vasil Levski Statue in Washington Архив на оригинала от 2014-12-24 в Wayback Machine., everystockphoto.com.
- ↑ „Поклонение пред паметника на В. Левски във Вашингтон“, eurochicago.com, 19 февруари 2011 г.
- ↑ Паметник на Тодор Александров в центъра на Кюстендил – между общината и областната управа, фотография на Мартин Митов, gallery.mitov.org.