Пандо Попманушев

Пандо (Панде) Попманушев (изписване до 1945 година: Пандо попъ Манушевъ) е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пандо Попманушев
български революционер
Седнали: Константин Самарджиев Джемото, Христо Чернопеев, Петър Китанов. Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.

Роден

БиографияРедактиране

Пандо Попманушев е роден в град Струмица, Османската империя, днес в Северна Македония в свещеническо семейство. Влиза във ВМОРО. През август 1905 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден.[1] Конгресът го назначава за Петрички околийски войвода и остава такъв до Младотурската революция в 1908 година.[2]

През август 1909 година е представител за Петрич на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция).[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година братята на Пандо - Андреа (Андрико) и Янко са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Андреа, 22-годишен, служи в 3 рота на 13 кукушка дружина, а Янко, 27-годишен - в четата на Дончо Златков и във 2 рота на 13 кукушка дружина.[4][5]

БележкиРедактиране

  1. Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
  3. Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
  4. Данев, Димитър. Спомени по пътя на моя живот. 2007.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 578.