Пандо Попманушев

Пандо (Панде) Попманушев (изписване до 1945 година Пандо попъ Манушевъ) е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пандо Попманушев
български революционер
Седнали: Константин Самарджиев Джемото, Христо Чернопеев, Петър Китанов. Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.

Роден

БиографияРедактиране

Пандо Попманушев е роден в град Струмица, Османската империя, днес в Северна Македония в свещеническо семейство. Влиза във ВМОРО. През август 1905 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден.[1] Конгресът го назначава за Петрички околийски войвода и остава такъв до Младотурската революция в 1908 година.[2]

През август 1909 година е представител за Петрич на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция).[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година братята на Пандо - Андреа (Андрико) и Янко са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Андреа, 22-годишен, служи в 3 рота на 13 кукушка дружина, а Янко, 27-годишен - в четата на Дончо Златков и във 2 рота на 13 кукушка дружина.[4][5]

БележкиРедактиране

  1. Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
  2. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 135.
  3. Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
  4. Данев, Димитър. Спомени по пътя на моя живот. 2007.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.