Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Алексиев е роден на 27 февруари 1887 година в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, където става член на ВМОРО. В 1906 година, преследван от властите, заминава за Сяр и учи в Българското педагогическо училище. Става нелегален и влиза в Горноджумайската чета, на която е секретар, а по-късно е в щаба на четата на Яне Сандански (1906 – 1908).[2]

В 1908 година след Младотурската революция се легализира и става учител. В 1912 година след избухването на Балканската война е начело на чета, подпомагаща действията на българската армия в Разлога и Драмско.[2] По-късно служи в Нестроевата рота на 14-та воденска дружина на Македоно-одринското опълчение. Носител е на бронзов медал.[3]

В 1913 година влиза в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). През Първата световна война служи в 29-ти пехотен полк и участва във Владайския метеж в 1918 година.[2]

След войната се установява в Горна Джумая и от 1920 до 1923 година е член на Окръжния комитет на БКП.[2] Касиер е на кооперация „Освобождение“ в града.[1] През Септемврийското въстание командва въстаническа чета в Горноджумайския въстанически отряд „Христо Ботев“. Задържан е като заложник в четата на Алеко Василев и по-късно е освободен. Продължава да се занимава с комунистическа дейност и работи за възстановяване на организацията на БКП в Горна Джумая.[4][1]

По време на Горноджумайските събития през септември 1924 година дейци на Вътрешната македонска революционна организация го отвличат от читалището в Петрич и го убиват по пътя от Горна Джумая за Покровник.[4][5][6][1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 29.
  2. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 15.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17
  4. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 16.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 6
  6. Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.