Уикипедия

Михаил Шкартов

Михаил Йованов Шкартов, известен и като Мишо, Мише Шкартов и с псевдоними като Азев, Дренски, Ив. Илков,[1][2] е български революционер, тиквешки и солунски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и по-късно член на ЦК на ВМРО (обединена).

Михаил Шкартов
български революционер
Роден
Починал
25 юни 1936 г. (52 г.)
Михаил Шкартов в Общомедия

БиографияРедактиране

Михаил Шкартов е роден на 14 февруари 1884 година в Кавадарци, тогава в Османската империя. Учи в Кавадарци и до VI клас в Солунската българска мъжка гимназия, където става член на ВМОРО. Учителства в Долни Порой, а след това в Кавадарци. Става член на Тиквешкия околийски революционен комитет през 1904 година, а от октомври е четник при Добри Даскалов заедно с Йованче Попантов и Дончо Лазаров. През 1905 – 1908 година е четник при Яне Сандански.

След Младотурската революция от 1908 година е училищен инспектор в Тиквешко и участва в похода към Цариград срещу султан Абдул Хамид II. Включва се в дейността на Народна федеративна партия (българска секция).

През 1912 година Михаил Шкартов е войвода във Велешко, а през 1913 година е сред ръководителите на Тиквешкото въстание насочено срещу новата сръбска управа. След края на Първата световна война подкрепя Временното представителство на бившата ВМОРО[3][4].

 
Блаже Видов, Петър Шанданов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 – 1936 г.
 
Я. Сандански е в средата; на снимката са още Павел Делирадев, Мирчо Икономов, Мишо Шкартов, Тодор Паница и др. [5]

Въпреки това влиза във ВМРО и от 1920 година е окръжен войвода и ръководител на Солунски революционен окръг,[6] с 11 души четници[7]. През 1924 година през юли участва като делегат на Струмишкия окръжен конгрес и е избран за запасен член на окръжния комитет.[8] През декември е делегат на Солунския окръжен конгрес и е избран за редовен член на окръжното ръководство.[9] Делегат е на Шестия конгрес на ВМРО от 7 – 11 февруари 1925 година. През пролетта на 1925 година преминава във Вардарска Македония като тиквешки войвода заедно със Силко Цветков, Александър Протогеров и Стефан Алабаков[10].

 
Михаил Шкартов, Тодор Паница и Мирчо Икономов в Банско, 1908 г.

След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година заедно с войводите Мицо Чегански, Димитър Димашев, Георги Гевгелийски, Борис Изворски, Пандо Струмишки, Пандо Кицов, Георги Наков, Борис Козов, Тано Генерала, Христо Рутев, Иван Бабунски преминава на страната на Протогеровистите, оглавявани от Георги Попхристов и Петър Шанданов.[11]

През януари 1930 година в неговото заведение е убит Спас Сарайски при пиянска свада.[12] Шкартов заедно с Георги Гевгелийски бяга в Гюргево, където се среща с Филип Атанасов, Георги Занков и Петър Карчев и им заявява, че се присъединяват към ВМРО (обединена). Подписват протокол и резолюция и се връщат в България[13] Шкартов заедно с Михаил Герджиков е начело на националреволюционното крило в организацията, което се противопоставя на комунистическото.

Участва на помирителната Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година и влиза в състава на Централния комитет като член на Временното ръководство в България.[14]

По нареждане на Иван Михайлов през 1931 година се оттегля от активна политическа и революционна дейност, заедно с Кирил Пърличев и Георги Попхристов[15].

През 1933 год. е задържан в Карловския изолационен лагер. Тук с него са Блаже Видов, Перо Шанданов, Мице Чегански и Петър Трайков.[16]


Умира в София на 25 юни 1936 година.[17][18]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7, 38, 44.
  2. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
  3. ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.189.
  4. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.40.
  5. ↑ ЦДА, фонд 1955К, опис 1, а.е. 35, л. 2
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 716.
  7. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.168.
  8. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 77, 80.
  9. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 87, 91.
  10. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  11. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 132
  12. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 278.
  13. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 735-737.
  14. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 14.
  15. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.194.
  16. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 156.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 192.
  18. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 539.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Шкартов&oldid=11663488“.