Панко Брашнаров
Панко Трайков Брашнаров, известен и като Панко Брашнар, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а след като приема идеите на комунизма става член на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Панко Брашнаров | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Скопско българско педагогическо училище |
Панко Брашнаров в Общомедия |
Биография
редактиранеПанко Брашнаров е роден на 27 юли 1883 година във Велес, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това учи в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1901 година. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. Преподава като екзархийски учител до началото на Балканската война през 1912 година, като междувременно след Младотурската революция членува в Народната федеративна партия (българска секция). След окупацията на Македония от Сърбия, през декември 1912 година, осъществява контакт с Петър Попарсов, Александър Мартулков, Ризо Ризов, Крум Зографов и други македонски дейци във Велес, като същите се организират с цел предявяване на политически претенции за запазване на целостта на Македония. Прогонен е от властите през 1913 г. и се мести в България, като през периода 1914 – 1915 година завършва двугодишен висш педагогически курс в Пловдив. Мобилизиран е в Българската армия по време на Първата световна война и участва в боевете при Дойран.
След войната Панко Брашнаров остава във Вардарска Македония. Сърбите му предлагат да работи като учител, но той отказва. Работи като мелничар, градинар, бакалин. В крайна сметка, за да оцелее отваря кръчма, която се превръща в център на комунистическото движение в града и в 1919 година става член на Югославската комунистическа партия. Ежегодно участва на националните конференции на КПЮ. През 1925 година във Виена е избран за един от ръководителите на ВМРО (обединена). През лятото на 1926 г. е арестуван от сръбските власти и през април 1927 г. е осъден на 2 години затвор. След излежаване на присъдата си се активира политически. През май 1929 г. е арестуван отново на път за конгреса на ВМОРО (об.) във Виена. Същото лято е осъден на 5 години затвор. Димитър Влахов пише във вестник „Македонско дело“:
„ | От един месец насам в затвора в Марибор се намира 50-годишният македонски българин Панко Брашнаров, учител...[1][2] | “ |
След повторното си излизане от затвора през 1934 година остава политически пасивен. През април 1941 г. се включва в основаването на Българските акционни комитети.[3] След установяването на българската администрация в региона започва да работи пак като български учител. От 1943 година подкрепя югославското комунистическо партизанско движение и на 2 август 1944 година в манастира „Прохор Пчински“ участва на учредителното събрание на АСНОМ. Като най-стар делегат председателства заседанието, а впоследствие остава и заместник-председател на АСНОМ. Преизбран е в Президиума на АСНОМ на Втората сесия на АСНОМ през декември 1944 г. и на Третата сесия през април 1945 г.
През 1948 година, напълно разочарован от политиката на новите югославски власти, Панко Брашнаров и Павел Шатев в общо писмо до ЦК на БКП от 1 октомври се обявяват против политиката на Югославия към анексиране на Пиринска и Егейска Македония.[4] Обвиняват ЮКП във вмешателство във вътрешната политика на Македония и дейността на АСНОМ, и проява на краен сръбски национализъм. Алармират, че азбуката на македонската литературна норма нарочно се сродява с караджицата и насилствено се сърбизира. Че македонската комунистическа партия действа изцяло в интерес на ЮКП и са забранени всички книги и вестници, с изключение на сръбските, а българските особено са забранявани. Забранявани са също и песните.
Пишат още, че:
„ | ...да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание.[5] | “ |
В резултат на това Панко Брашнаров е арестуван през 1950 година. Затворен е в концентрационния лагер Голи Оток, където умира на 13 юли 1951 година.[6][7] Погребан е в загребските гробища Мирогой.
Бележки
редактиране- ↑ „Македонско дело", бр. 93 – 94, 25 юни 1929 г.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 390.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941, София 1995, с. 28, 96 – 97
- ↑ Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 47.
- ↑ Панко Брашнаров и Павел Шатев за обстановката във Вардарска Македония през 1944 – 1948 г. – изложение до ВКП (б)
- ↑ Или на 17 юли; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 61.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 270.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Panko Brashnarov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |