Disambig.svg Тази статия е за дееца на ВМОРО и ВМРО (обединена). За оперния певец вижте Ризо Ризов (оперен певец).

Ризо Ризов с псевдоним Константинович е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и ВМРО (обединена).

Ризо Ризов
български революционер
Роден
Починал
6 януари 1950 г. (78 г.)
Ризо Ризов в Общомедия

БиографияРедактиране

Ризо Ризов е роден през 1872 или 1878 година във Велес, тогава в Османската империя. Учителства в родния си град. Става близък съратник на Гоце Делчев и организатор на ВМОРО. От 1904 година е член на Велешкия околийски комитет. Същата година е прострелян от група сарафисти.[1] Той е сред основателите на Народна федеративна партия. През 1909 година, след контрапреврата в Цариград, Ризов взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[2]

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Ризов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Петър Попарсов, Александър Мартулков, Крум Зографов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония. Ризов заминава за Солун да се срещне с видни македонски дейци и се среща с Павел Шатев и професор Йордан Иванов, който категорично отхвърля издиганата идея за автономия.[3]

През лятото на 1924 година във Виена Тодор Паница и Ризо Ризов обсъждат идеята за създаване нова революционна организация във Вардарска Македония. Ризов се свързва с Панко Брашнаров и с помощта на велешки комунисти създават временно представителство на ВМРО (обединена). По план трябвало да се свържат и с Петър Чаулев, убит по-късно същата година от ВМРО. През 1925 година Ризо Ризов е избран за кандидат-член на ЦК на организацията[4]. Към края на 1926 г. поради болест напуска Виена. През 1930 година присъства на Цариградската конференция на ВМРО (обединена) като запасен член на ЦК на ВМРО (обединена) и представител на комунистическото крило в организацията.[5]

След това емигрира в СССР. През 1945 г. се връща в комунистическа Югославия,[6] където умира през 1950 година.[7]

БележкиРедактиране

  1. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 297.
  2. Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
  3. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  4. Костадин Палешутски, „Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945“, БАН, София 1985 г., стр.192
  5. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 14.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 145.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 408.