Панчарево (община Пехчево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.
Панчарево (на македонска литературна норма: Панчарево) е село в община Пехчево на Северна Македония.
| Панчарево Панчарево | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Димитър“ в махалата Филиповци | |
  Панчарево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пехчево |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 1071 m |
| Население | 375 души (2002) |
| Пощенски код | 2325 |
| Панчарево в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира в областта Пиянец, в подножието на планината Влахина, съвсем близо до границата с България.
История
редактиране
В няколко местности около Панчарево има следи от средновековни и антични селища. В местността Бобище (Бобиште) от двете страни на пътя от Църник към Стар Истевник има следи от римско селище. Вдясно от пътя Пехчево – Делчево се намира могилата Главица, в която има късноантични погребения. Също от Късната Античност е и селището в местността Градище (Градиште) на 2 км южно от Панчарево, а вдясно от пътя Пехчево – Делчево са останките от средновековната Илина църква.[1]
В началото на XX век Панчарево е малко българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Панчарево е чисто българско село със 700 души жители българи християни.[2]
Цялото население на Панчарево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Панчарево има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]При избухването на Балканската война четирима души от Панчарево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]На 9 февруари 1915 сръбски окупационен офицер изпраща двама войници в дома на Георги Траянов, за да поискат дъщеря му, и понеже той отказал, го вързали, набили и отвлекли момичето при офицера, който я изнасилил. По-късно същият сръбски окупатор изнасилва и дъщерята на Васе Кюркчийски Юрданка. На 12-и същия месец е в близката местност Раковица, докато пасе овцете си е заловена и изнасилена от сръбски окупационни войници Велика Кацарска.[5] За членство в младежка българска противомакедонистка организация е пребит от югославските служби местния студент Петър Манчовски, който в резултат на това полудява.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 375 жители, всички северномакедонци.[7]
Личности
редактиране
- Родени в Панчарево
Ангел Михайлов (около 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, чета на Дончо Златков[8]- Ангел Шопов, български революционер, войвода на ВМОРО
- Димитър Гоцев (р. 1945), български историк, председател на Македонския научен институт, бивш председател на ВМРО-СМД
- Дончо Стоилов (около 1879/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва отделна партизанска рота, 14-а воденска дружина, Сборна партизанска рота, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
Илия Николовски (р. 1948), северномакедонски генерал-майор и политик- Каймак Стойна (около 1805 – около 1850), българска хайдутка
Костадин Йовановски (1926 – 1945), югославски партизанин- Мето Йовановски (р. 1946), северномакедонски актьор
- Никола Б. Йовановски (1921 – 1945), югославски партизанин
- Петър (Петре) Касъмов (около 1852/1855 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева и 2-ра роти на 7-а кумановска дружина[10]
- Радисав Х. Димитровски (1926 – 1945), югославски партизанин
- Сотир А. Манчевски (1925 – 1945), югославски партизанин
- Стоимен Терзията, български хайдутин
- Стоица Чорбаджийски, български хайдутин и революционер, деец на ВМОРО[11][12]
- Стоян Г. Митковски (1919 – 1945), югославски партизанин
- Трайчо Манчев – Младен, български революционер, деец на ВМОРО, учител и ръководител на селския комитет към 1898 година[13]
- Христо Илиев (около 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 7-а кумановска дружина[14]
- Починали в Панчарево
- Данаил Баждаров, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[15]
Бележки
редактиране- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 107 – 108.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 482.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 456.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 652.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 28 – 30.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 63.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 6