Пелагонийски регион

статистически район на Република Северна Македония

Пелагонийски регион е един от осемте статистически района на Република Северна Македония.

Пелагонийски регион
Пелагониски регион
Pelagonia Plain 21.JPG
      
Герб
Pelagonia statistical region.svg
Страна  Северна Македония
Административен център Струмица
Площ 4717 km²
Население 238136 души (2002)
50,5 души/km²
Общини 9
Пелагонийски регион в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Пелагония е затворена от планината Баба с Пелистер (2.601 м), Илинска и Бушева планина на запад, Мокра планина с връх Солунска глава (2.540 м) на север, планини Бабуна, Селечка и Дрен на изток, Нидже с Каймакчалан (2.520 м) и държавна граница с Гърция в равнината Пелагония юг.

ХарактеристикаРедактиране

В този район има голямо разнообразие от геолого-геоморфологични особености. Има равнини, проломи на долините на Черна река, планински върхове, пещери и типични денудационни видове в планините Пелистер, Бабуна и Селечка.

КлиматРедактиране

Регион Пелагония има средна годишна температура от 11,2 ° C в Прилеп и Битоля и приблизително 8 ° C в Крушево и Пелистър на 1.200 m надморска височина. Средногодишното количество валежи е около 600 mm в равнината Пелагония и около 800 mm в Крушево.

Реки и езераРедактиране

В този регион има няколко хидрографски характеристики. По-специфични особености са източниците на река Черна. Освен река Черна има някои светли реки като Шемница и Блато и някои по-малки реки. Там са ледниковите езера Голямо и Мало езеро. Тези езера са на надморска височина над 2.200 м и са особено живописно украшение на планината. Водните ресурси в този регион се допълват от изкуственото натрупване в околностите на Битоля и езерото Прилеп.

Флора и фаунаРедактиране

Особеност са дървесните широколистни букови и дъбови гори на планината Бушава и комбинираните вечнозелени и широколистни видове на Пелистер и Нидже. Петигленият бор, наречен молика, е от особено значение за Пелистър. Има голямо разнообразие от вегетативни видове. Особено богата и разнообразна е дивата природа, представена от всякакъв вид голям и дребен дивеч, характерни за тези райони.

Трафик връзкиРедактиране

Този регион е свързан с няколко други съседни региона. Основната пътна връзка е магистрала М4, свързваща Охрид-Битола-Прилеп-Велес. Тук се разделят пътищата от Битоля към Гърция, от Битоля през Демир Хисар към Кичево и Крушево, както и регионалните пътища Прилеп-Крушево и Прилеп-Брод-Кичево. Има и много местни пътища.

Най-големите градове от този регион: