Отваря главното меню

Пело Иванов Пеловски (Алекси, Христов) е български политик от БКП. Участник е в комунистическото Съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен. Командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.

Пело Пеловски
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 18 юли 1949 – 4 март 1954
Назначен от Централния комитет на БКП
Генерален/първи секретар на ЦК на БКП
1948 – 1949 Георги Димитров
1950 – 1954 Вълко Червенков
1954 – 1957 Тодор Живков
Предшественик Георги Димитров
Наследник Димитър Димов
Лични данни
Роден
Починал
Полит. партия БКП (1923 – 1957)
Професия партизанинполитик
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   [1][2]
Портал Портална икона Политика

БиографияРедактиране

Произход, образование и младежки годиниРедактиране

Пело Пеловски е роден на 26 септември 1903 г. в с. Махалата, Плевенско. Член е на БКМС от 1919 г. и БРП (к.) от 1923 г. Командир е на отряд в Юнското (1923) и Септемврийското въстание (1923). След поражението емигрира първоначално в Югославия, а после и в СССР. През 1929 г. се завръща тайно в България, но е арестуван и осъден на 12,5-годишен затвор. През 1939 г. е амнистиран, а две години по-късно излиза в нелегалност.

Съпротивително движениеРедактиране

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. От 1942 г. е секретар на ОК на БРП (к.) в Плевен. Партизанин е в Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен и командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.[3]

Професионална кариераРедактиране

След 9 септември 1944 г. е секретар на Областното ръководство на БРП (к.) (1944 – 1948) и посланик на България в Югославия (1948 – 1949). Член е на ЦК на БКП от 27 декември 1948 до 25 юли 1957 г. Работи в стопанския отдел при ЦК на БКП между 1949 – 1950 г. Заедно с Пеко Таков става инициатор на предизвикалото особено недоволство облагане от 1950 година с наряд за мляко на яловите крави и воловете.[4] От 20 януари 1950 до 1 февруари 1957 г. е министър на вътрешната търговия[5] и секретар на ЦК на БКП от 18 юли 1949 до 4 март 1954 г.[6]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Стенограма от първото заседание на 6 ВНС
  2. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), с. 11.
  3. „Пътят на суровата борба“, Сборник документи, Пл., 1968 г., с. 425
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 146.
  5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 260, ISBN 954-528-790-X
  6. Протокол от юлския пленум на ЦК на БКП, състоял се на 18 юли 1949 г., с. 3.
Кръстю Добрев министър на вътрешната търговия (20 януари 1950 – 1 февруари 1957) Райко Дамянов