Пело Иванов Пеловски (Алекси, Христов) е български политик от БКП. Участник е в комунистическото Съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен. Командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.

Пело Пеловски
Секретар на ЦК на БКП
Мандат18 юли 1949 – 4 март 1954
Назначен отЦентралния комитет на БКП
Генерален/първи секретар на ЦК на БКП
1948 – 1949Георги Димитров
1950 – 1954Вълко Червенков
1954 – 1957Тодор Живков
ПредшественикГеорги Димитров
НаследникДимитър Димов
Лична информация
Роден
Починал
25 юли 1957 г. (53 г.)
Полит. партияБКП (1923 – 1957)
Професияпартизанинполитик
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   [1][2]
Портал Портална икона Политика

Биография

редактиране

Произход, образование и младежки години

редактиране

Пело Пеловски е роден на 26 септември 1903 г. в с. Махалата, Плевенско. Член е на БКМС от 1919 г. и БРП (к.) от 1923 г. Командир е на отряд в Юнското (1923) и Септемврийското въстание (1923). След поражението емигрира първоначално в Югославия, а после и в СССР. През 1929 г. се завръща тайно в България, но е арестуван и осъден на 12,5-годишен затвор. През 1939 г. е амнистиран, а две години по-късно излиза в нелегалност.

Съпротивително движение

редактиране

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. От 1942 г. е секретар на ОК на БРП (к.) в Плевен. Партизанин е в Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен и командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.[3]

Професионална кариера

редактиране

След 9 септември 1944 г. е секретар на Областното ръководство на БРП (к.) (1944 – 1948) и посланик на България в Югославия (1948 – 1949). Член е на ЦК на БКП от 27 декември 1948 до 25 юли 1957 г. Работи в стопанския отдел при ЦК на БКП между 1949 – 1950 г. Заедно с Пеко Таков става инициатор на предизвикалото особено недоволство облагане от 1950 година с наряд за мляко на яловите крави и воловете.[4] От 20 януари 1950 до 1 февруари 1957 г. е министър на вътрешната търговия[5] и секретар на ЦК на БКП от 18 юли 1949 до 4 март 1954 г.[6]

Литература

редактиране
  1. Стенограма от първото заседание на 6 ВНС
  2. Протокол № 53 Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), с. 11.
  3. „Пътят на суровата борба“, Сборник документи, Пл., 1968 г., с. 425
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 146.
  5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 260, ISBN 954-528-790-X
  6. Протокол от юлския пленум на ЦК на БКП, състоял се на 18 юли 1949 г., с. 3.
Кръстю Добрев министър на вътрешната търговия (20 януари 1950 – 1 февруари 1957) Райко Дамянов