Полярна лисица

вид бозайник
(пренасочване от Песец)

Полярната лисица (Vulpes lagopus), наричана също арктическа лисица или песец, е вид лисица, произлизаща от студените арктически области. Традиционно тя е смятана за единствен представител на род Alopex, но днес понякога се включва в род Лисици (Vulpes).

Полярна лисица
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
триб:Vulpini
род:Лисици (Vulpes)
вид:Полярна лисица (V. lagopus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Синоними
Полярна лисица в Общомедия
[ редактиране ]

Физическа характеристика редактиране

 
Полярна лисица с лятна козина

Полярната лисица има две цветови разновидности. Лисиците с бяла цветова схема са бели през зимата и кафяви през лятото, като остават белезникави отдолу. Лисиците със синя цветова схема са светлосиви през зимата и сиви със синкав оттенък през лятото.

Полярните лисици обикновено са дълги от 50 до 60 cm, без да се включва дългата 30 cm опашка. Височината на раменете им е 20 до 30 cm и обикновено тежат 3 до 6 kg. Така размерът им е подобен на този на домашната котка.

Латинското име на полярната лисица, lagopus, означава „заешко стъпало“, което се дължи на гъстата козина по възглавничките на нейните стъпала. Тя помага да се ограничи загубата на топлина при ходенето по снега и подобрява сцеплението.

Разпространение редактиране

Полярните лисици се срещат в цяла Арктика, включително Русия, Канада, Аляска, Гренландия и Свалбард, както и в субарктични

и алпийски зони, като Исландия и планинските части на Скандинавия. Популацията на вида е стабилна, с изключение на скандинавската група, която е силно застрашена, въпреки десетилетията забрана за лов и преследване. Общата популация в Норвегия, Швеция и Финландия се оценява на едва 120 възрастни екземпляра.

Изобилието на полярната лисица се изменя циклично, едновременно с размера на популацията на лемингите. Тъй като лисиците се размножават много бързо и често умират млади, броят на популацията не се влияе силно от лова. Въпреки това те са изчезнали в много области, заселени от хора.

Полярната лисица губи територии от обикновената лисица. В миналото вълкът е ограничавал числеността на обикновените лисици, но с почти пълното изтребване на вълците, броят им е нараснал, заемайки нишата на върха на хранителната верига. В някои области на Северна Европа съществуват програми за ловуване на обикновени лисици в някогашния ареал на полярната лисица.

Начин на живот и хранене редактиране

Полярните лисици се хранят с голямо разнообразие от неща, включително леминги, зайцевидни, птици и техните яйца, мърша и растения. Най-важната сред тези храни са лемингите. Семейство лисици може да изяжда десетки леминги всеки ден. През април и май полярните лисици ловуват и малките на пръстеновия тюлен, които са скрити в снежни леговища и са относително беззащитни. Когато обичайната им плячка е оскъдна, полярните лисици събират остатъците от храната на по-едри хищници, като бялата мечка, въпреки че самата полярна лисица е сред плячката на бялата мечка.

Размножаване редактиране

 
Малко на полярна лисица

Полярните лисици обикновено образуват моногамни двойки през размножителния период. В началото на лятото се раждат от 6 до 12 малки, относително голям брой за бозайници. Родителите отглеждат малките в голяма бърлога.

Източници редактиране

  1. Vulpes lagopus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arctic Fox в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​