Отваря главното меню

Песочница (дем Лерин)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Песочница (Област Монтана).

Песочница (изписване до 1945 година Пѣсочница; на гръцки: Αμμοχώρι, Амохори, катаревуса: Αμμοχώριον, Амохорион, до 1927 година Πεσόσνιτσα, Песосница[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 1294 жители (2001).

Песочница
Αμμοχώρι
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Песочница.
Църквата „Свети Георги“ в Песочница.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 615 m
Население 1294 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Леринското поле, на 9 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северно от Кучковени (Перасма) на река Мала река (Μάλα ρέκα).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииПешошница като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Песочница като българско село.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Песочница живеят 850 българи християни и 200 турци.[4]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев в края на 1902 година цялото село (156 къщи), част от Леринска епархия, което дотогава е разделено на патриаршистко-екзархийско, признава върховенството на Българската екзархия.[5][6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песочница има 800 българи екзархисти.[7] В Песочница работи българско училище с учител Б. Ацев[8].

В ГърцияРедактиране

 
Мала река в Песочница.

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години турското население се изселва от Песочница и на негово място са заселени 156 души понтийски гърци бежанци от Турция. В 1927 година името на селото е преведено на Амохори, Пясъчно село.[9]

По време на Втората световна война селото е окупирано от германски части и в него е отворено българско училище.[10]

Църквите в Песочница са „Свети Атанасий“ (1910), „Свети Николай“ (1960) и „Свети Георги“ (1980). Селото празнува на Гергьовден, 23 април.[11]

 
Панорама към Песочница.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 794 жители
  • 1920 – 796 жители
  • 1928 – 1092 жители, от които 49 бежански семейства със 195 души.[12]
  • 1940 – 1508 жители
  • 1951 – 1582 жители
  • 1961 – 1510 жители
  • 1971 – 1310 жители

ЛичностиРедактиране

 
Константин Вълканов.
Родени в Песочница
  •   Александрос Хадзис (Αλέξανδρος Χατζής), гръцки андартски деец от първи клас, член на местния гръцки комитет, връзка на гръцкото консулство в Битоля с Й. Айтас, Хр. Цикас, Н. Папалазорос и Д. Капетанцис[13]
  •     Джим Антон (1944-2007), активист на македонистката диаспора в Австралия
  •   Георги Попиванчев, български революционер от ВМОРО
  •   Димитриос Йоанидис (Δημήτριος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец от втори клас, ръководител на местния гръцки комитет[13]
  •   Димитър Гердев, български революционер
  •   Кице Гърдечки, български революционер от ВМОРО
  •   Коле Маринчев, български революционер от ВМОРО
  •   Константин Вълканов (1868 – 1927), български просветен деец
  •   Наум Петров (1869 – ?), български революционер
  •   Наум Гинков, деец на ВМОРО, учител в село Гявато, войвода на песочнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[14]
  •   Наум Гирдас, Гърдев (Ναούμ Γίρδας), гръцки андартски деец от трети клас[13]
  •   Никола Маринчев (1884 – 1932), български революционер
  •   Папа Атанасиос Хасиотис (Παπα Αθανάσιος Χασιώτης), гръцки андартски деец, учител в околните села, през 1907 година се връща в Песочница и подпомага четата на Каравитис с укриване и складиране на оръжие, изпратен да разследва убийството на Гревенския митрополит[13]
  •   Хадзидинос (Χατζηντίνος), гръцки андартски деец, имотен свещеник, прехранващ гръцките чети[13]
  •   Христо Вълканов (1874 – 1905), български просветен деец и революционер
Български революционери, участници в Охрана
  •   Никола Минчев, Тодор Кечев, Димитри Попов, Йорги Манов, Стефан Янев, Димитри Александров, Кочо Гардевски, Лазо Янев, Тодор Апидопулос, Методи Александров, Ристо Стойков, Ристо Николо Неоказин, Кочо Георгиоев Алебаков, Йорги Евангелов, Ставре Александров, Тодор Янев, Йордан К. Ложенов, Лазо Наум Гьозев, Ставре Йоргев Анастасов, Йорги Боглев, Траян Боглев, Кирко Клев, Йорги Крокаров, Ставре Янев, Еманулев, Йорги Апидопулос, Митре Еманулев, Йорги Маринчев, Пандо Ставров Анастасов, Александър Мирчев, Атанас Крокаров, Пандо Николов Манафов[15]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πεσόσνιτσα -- Αμμοχώριον
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 37
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. ΑΜΜΟΧΩΡΙ-ΤΟΠΟΣ ΚΑΙ ΙΣΤΟΡΙΑ
  11. Официален сайт на бившия дем Кучковени.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 163. (на гръцки)
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  15. No. 79, 80 and 81, Minutes of the Special Court of Traitors of Florina 16 February 1946