Петко Георгиев Напетов с псевдоним Димо Тодоров Борилков[1] е български революционер, деец на ВМОРО и на БКП, публицист.

Петко Напетов
български политик

Роден
Починал
Народен представител в:
XXIII ОНС   

БиографияРедактиране

Роден в село Галата (днес квартал на Варна) в семейство на бежанци от Чокенско. Завършва гимназия във Варна, където участва в ученически социалистически кръжок. Учителства в одринските села Ташлъмюселим и Провадия, като се включва в редовете на ВМОРО и основава първите революционни комитети в Чокенско. Присъединява се към четата на Лазар Маджаров през лятото на 1901 година, а през декември 1902 е секретар на Кръстьо Българията в Чокенско. Заради конфликт с войводата е отстранен от района и изпратен обратно в България.[2] Участва в Пловдивския конгрес през април 1902 година.[3] Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 година.[4] Неговият четник Наньо Момчев (Яръм Левски) от Стара Загора го замества като войвода в Беломорието.[5]

След разгрома на въстанието преминава в България. Установява се в София и работи главно като синдикален деец. През 1904 г. става член на БРСДП (т. с.). Делегат на партията на Първата балканска социалдемократическа конференция в Белград (25 – 27 декември 1909 година стар стил).

Участва в Балканските войни 1912 – 1913 и в Първата световна война 1914 – 1918. През 1919 е включен в ръководството на Военната организация на БКП и в подготовката на Септемврийското въстание 1923, но преди избухването му е арестуван.

След освобождаването си продължава активно да се занимава с партийна дейност. Открива книжарница в София, която се превръща във важно средище на партийни дейци. Разгръща активна дейност за реорганизирането на БКП на нелегална основа. През 1925 е избран за член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП (т. с.) и участва в работата на Виенския разширен пленум (1927).

Един от инициаторите за създаване на Работническата партия /РП/ като легална форма на забранената БКП, а след образуването на РП (1927) става неин организационен секретар. През 1931 посещава СССР и впечатленията си предава в брошурата „В страната на строящия се социализъм“, която се разпространява в масов тираж в клубовете на РП. Избран е за народен представител в ХХІІІ ОНС като представител на РП.

Убит е през 1933 г. от дейци на ВМРО край село Горна баня.[6]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 318.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 58.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 46. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  6. Куманов, Милен. „Политически партии, организации и движения в България и техните лидери“, София, „Просвета“, 1991.