Петко Татаров

Български архитект

Петко Златанов Татаров е български архитект.

Петко Татаров
български архитект
Роден
Петко Татаров
Починал

Етнос българи
Националност Флаг на България България
Архитектура
Академия в Ленинград
Направление архитектура

БиографияРедактиране

Роден на 14 ноември 1925 г. в село Смилец, община Стрелча, област Пазарджик.

Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1940 г., а на Българската комунистическа партия (БКП) от 1945 г. За противодържавна дейност е съден и изключен от гимназията (1943), партизанин в партизански отряд „Георги Бенковски“ (1944).

Включва се като доброволец в Българската армия в началото на войната на България срещу Третия Райх, като взема участие във военни действия на територията на Сърбия и Унгария.

Завършва гимназия „Нешо Бончев“ в град Панагюрище. Работи като преподавател в Панагюрище и в Пловдив, след което заминава да учи кинорежисура в Москва.[източник? (Поискан преди 44 дни)] Междувременно се насочва към архитектурата и се записва във Висшия Инженерно-строителен институт в Ленинград. Завършва архитектура в Ленинград през 1959 г. с отличие, специалност „Градоустройство“.

Работи в „Софпроект“ (1960-62), в град Бамако, Мали (1962-64), главен проектант в „Главпроект“ (1964-66), директор на Научния център при Комитета по туризма (1973-1978), дългогодишен директор от 1978 г. на проектантския институт КНИПИ „Металпроект“.

От създаването на Съюза на архитектите в България, през март 1965 г. е избран за негов главен секретар, преизбран през 1968 г. Участва в инициирането на членството на Съюза на архитектите в България към Международния съюз на архитектите (UIA) през 1967 г., с което се създават възможности за контакти и „отваряне“ на българската архитектура към света и към експериментиране на по-леките, модерни форми. Участва, заедно с арх. Георги Стоилов, арх. Димитър Ганев и арх. Методи Писарски в българската делегация на конгресите на Международния съюз на архитектите в Париж (1965 г.), Прага (1967 г.), в Буенос-Айрес (1969 г.), а през 1972 г. Варна посреща поредния конгрес на Международния съюз на архитектите. Известни архитекти от Бразилия (Оскар Нимайер), Франция, Белгия, Гърция, с по-модерно отношение към силуета и материалите посещават България, създава се поле за обмяна на виждания, опит и интензивни творчески контакти.

Изработва генерални планове за градовете Мопти и Сегу в Мали и проектира административни сгради в град Бамако, Мали (1964). Ръководител е на колектива, проектирал реконструкцията на квартал Лозенец в София (1964-65).

В колектив с видни български скулптори по негови архитектурни проекти са създадени многобройни монументални архитектурно-скулптурни композиции и паметници в България:

Работил е също и със скулпторите Александър Апостолов и Надя Петренко.

По негови проекти или под негово ръководство са изградени многобройни административни сгради, спортни зали, търговски, културни и ваканционни комплекси в България и в чужбина.

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.