Чочо Попйорданов

български актьор
(пренасочване от Петър Попйорданов)

Петър Иванов Попйорданов (11 юни 1964 – 5 май 2013),[1] известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.

Чочо Попйорданов
български актьор
Роден
Починал
5 май 2013 г. (48 г.)
Актьорска кариера
Активностот 1987 г.
Семейство
СъпругаХилда Казасян (1993 – 2000)
Йоана Буковска (2001 – 2004)
Уебсайт

Биография редактиране

Роден е в София на 11 юни 1964 година. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Студията за игрални филми „Бояна“ и генерален директор на Българската национална телевизия през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).[2] Родът му произхожда от Велес, и към него принадлежат войводата Миле водачът на солунските атентатори Орце Попйорданов.[2]

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия една година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

 
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Чочо Попйорданов.

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Смърт редактиране

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“.[3] Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.

Литература редактиране

  • Попйорданов, Иван. Кадър по кадър. София, изд. „Д-р Иван Богоров“, 2008, 236 с. ISBN 978-954-316-061-7

Награди и отличия редактиране

Театрални роли редактиране

  • „Питър Пан“
  • „В полите на Витоша“
  • „Сън в лятна нощ“
  • „Хеда Габлер“
  • „Чайка“
  • „Хъшове“
  • „Бурята“
  • „Човекът, който прави дъжд“
  • „Кимоно“
  • „Декамерон“
  • „Призраци в Неапол“
  • „Пет жени в еднакви рокли“

Телевизионен театър редактиране

Филмография редактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2012 Под прикритие 11 Момчил Нешев
2011 Островът – („The Island“) България / Швеция / Полша
2010 Цахес
2009 Хъшове 4 Македонски
2009 Глисти – („Tapeworms“) САЩ / България Иван
2007 А днес накъде?
2006 Врабците през октомври 8 (тв версия) Паскал
2005 Последният господар на Балканите – („Le Dernier seigneur des Balkans“)
Последният бей на Балканите – (2 заглавие)
6 Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България Енвер Ходжа
2005 Патриархат 7 Американеца, собственик на изоставената селска къща (в 1 серия: VII)
2004 Без семейна прилика 2 ч. Жоро Салама
2001 Ярост черния
2000 Разбойници-коледари 6
2000 Краят на ХХ век
2000 Хайка за вълци 6 Жендо Хайдутина
1999 Дунав мост 7 Джими
1999 Сомбреро блус музикантът Тодор
1998 След края на света България / Германия / Гърция адвокатът Николай Караламбов
1998 Испанска муха сержант Милев
1996 Приятелите на Емилия Христо
1996 „Августовски Орфей“ – („Me ton Orfea ton Avgousto“) Кипър / България / Гърция
1995 Когато гръм удари (тв) поручик Друмев
1994 Козият рог ахрянинът Халил
1994 Граница България/Франция Попов (Попа)
1993 Нещо във въздуха клиент
1993 Сезонът на канарчетата Иван, бащата на Малин
1992 Вампири, таласъми... Горчо
1991 Кладенецът синът
1991 Мълчанието
1991 Онова нещо Шейно
1990 Любовното лято на един льохман „свежия“
1990 Тишина Павката, поетът параплегик
? Спомени за големи чувства бащата
? На морския бряг България / Чехословакия Димитър Цветков
1989 Бързо, акуратно, окончателно (тв) човека с дините
1989 Без драскотина Пантелей „Пантата“ Кушев
1989 Аз, Графинята Бойко
1989 Адио, Рио Чочо, стажантът-следовател
1989 Екзитус Лаки
1988 А сега накъде Димо
1988 Вчера ученикът Костов
1987 Цветове на изгрева
(тв сериал)
3 арогантния Емо, съученик на Гибона

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Попйорданов
 
Султана
Владикоецова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Попйорданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Копринков
 
Мария
Попйорданова
 
Павлина
Попйорданова
 
Иван Шатев
 
Миле Попйорданов
(1879 – 1902)
 
Йордан Попйорданов
(1881 – 1903)
 
Олга Попйорданова
 
Елена Попйорданова
 
Иван Попйорданов
 
Илия Попйорданов
 
Гичо Попйорданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Копринков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Попйорданов
(1913 - 1995)
 
Петър Попйорданов
 
Савка Чанкова
(1921 — 2013)
 
Георги Чанков
(1909 - 2004)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попйорданов
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Чочо Попйорданов
(1964 - 2013)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране