Вчера (филм)

български филм

„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1987 година на режисьора Иван Андонов. Сценарият на Владо Даверов се основава на неговия едноименен роман с автобиографични елементи.

Вчера
РежисьориИван Андонов
ПродуцентиБългарска кинематография
СценаристиВладо Даверов
В ролитеХристо Шопов
Георги Стайков
София Кузева
Светла Тодорова
Георги Русев
МузикаКирил Маричков
ОператорКрасимир Костов
МонтажАлбена Катеринска
КостюмиМария Миронска
Филмово студиоСтудия за игрални филми „Бояна“
Творчески колектив „ХЕМУС“
РазпространителБългарска национална филмотека
Жанрдрама
Премиера25 януари 1988 г.
Времетраене84 минути
СтранаНародна република България
ЕзикБългарски
Английски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

Филмът разказва за учениците от елитна гимназия-пансион в края на 60-те години на XX век. Най-известната сцена от филма става полагането на кръвната клетва. Тя популяризира песента „Клетва“, която малко след прожекцията на филма започва да се изпълнява от абитуриентите. Песента, както и останалата музика във филма е композирана от Кирил Маричков, а текстът е на Даверов.

Премиерата на „Вчера“ се състои на 25 януари 1988 година. Държавната комисия го поставя във втора категория и определя като кичозен, но филмът предизвиква положителни отзиви от критиците и зрителите. Получава „Наградата на публиката“ във Варна, „Наградата за сценарий“ на СБФД (1988), „Голямата награда“ в Санремо и „Награда за най-добра режисура“ на МКФ за детско-юношески филми в Москва (1989). В резултат на това „Вчера“ цензурата го премества в първа, а след това – и в международна категория.

През 2009 година издателство „Сиела" публикува продължение на романа – „Prime Time". През 2015 година „Вчера“ е определен за четвъртия най-велик български филм на столетието след гласуването на зрители в класацията „Лачените обувки на българското кино“ на БНТ. По същото време е заснет „филм за филма“.

Краят на 60-те години на XX век. Дана (София Кузева), дъщеря на дипломат в Лондон, се завръща в България и е настанена в пансион на езикова гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Иван (Христо Шопов) е син на човек на върхушката и дори по-сериозните провинения са му простени, докато Ростислав (Георги Стайков) е приет в училището само заради способностите си и при най-малката грешка може да бъде преместен. Съученичката им Марина (Светла Тодорова) е момиче, което обича интриги и въвличането на други в тях.[1] Учениците се увличат с музиката на „Бийтълс“.[2] Господин Найденов (Стоян Алексиев) кани Иван да изпълни ролята на Холдън Колфийлд в театрална постановка на романа „Спасителят в ръжта“.

Младите хора се вълнуват от вечните теми за справедливостта, любовта и приятелството – хуманни идеи, които поставят под съмнение тоталитарната идеология. В същото време в училището се разследва бременността на ученичка Верка и преподавателите са изнервени.[1][3] Към края на филма бащата на Дана я отвежда от училище, а Ростислав потъва в течението. Учениците полагат кръвната клетва за вярност, когато порязват вените си.[4]

Актьорски състав

редактиране
  • Полето „Роля“ е празно в случаите, когато името на персонажа не се споменава във филма.
Роля Изпълнител
Иван (по книгата „Prime Time" – Иван Иванов[5][6][7]) Христо Шопов
Ростислав Георги Стайков
Дана София Кузева
Марина Светла Тодорова
Директорът Цончев Георги Русев
Баръмов Никола Рударов
Найденов Стоян Алексиев
Инспекторът Красимир Ранков
учителката Бицевска Мария Стефанова
Учителят по физкултура Парасков Павел Поппандов
Костов Чочо Попйорданов
Учителката по английски Кристин Бартлет
(като Крис Бартлет)
Бащата на Верка Коста Цонев
Бащата на Иван (не се появява във филма, но се споменава в титри) Борис Луканов
Ге́рмана Димитър Горанов
Надежда Теменугова, чистачката Надя Тодорова
Илия Секулов
Възпитател Симеон Алексиев
Царева Беева
Теодора Бойнова
Пеньо Байрамов
Мартин Атанасов
Антоний Атанасов
Любомир Атанасов
Николай Господинов
Александра Петрова
Ирина Марангозова
Силвия Спасова
Велислава Петрова
Кирил Киранов

Творчески и технически екип

редактиране
Сценарий Владо Даверов
Редактор Татяна Георгиева
Режисьор Иван Андонов
Оператор Красимир Костов
Художник Георги Гуцев
Музика Кирил Маричков
Звукорежисьор Михаил Каридов
Монтаж Албена Катеринска
Костюми Мария Миронска
Директор Иван Петков
Втори режисьор Лили Станишева
Втори оператор Пламен Гелинов
Грим Юлия Сисакова
Маргарита Търкаланова
Асистент-режисьори Роза Милева
Пеньо Байрамов
Нина Цонкова
Асистент-оператори Димитър Дончев
Георги Петров
Георги Тренев
Румен Златинов
Административна група Ангел Митев
Ани Кабова
Кирил Киранов
Евгения Манолова
Фотограф Ивет Георгиева
Реквизит Любомир Попов
Ангел Ангелов
Гардероб [[Анелия Дишева
Тонтехник Крум Крумов
Осветление Костадин Костадинов
Цветен четец Евгения Якимова
Втори художник Юлияна Станева
Декори Светослав Михайлов
Асистент-монтажисти Зоя Кирчева
Жанет Ковачева
Фарт Емил Нешев
Разпространение Българска кинематография
Българска национална филмотека
Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „ХЕМУС“

Производство

редактиране

Сценарий

редактиране

Сценарият се основава на романа с автобиографични елементи на българския писател и сценарист Владо Даверов „Вчера“. Преди това, през 1986 година, той написва новелата „Седмица в живота ти“, която е публикувана в списанието „Пламък“.[8][9] При публикуването ѝ ръководството на езиковата гимназия протестира и заплашва автора, че е навредил на репутацията ѝ.[10]

В романа си Даверов описва училищния живот в първата немска гимназия „Ернст Телман“ (ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“) в град Ловеч. По неговите думи той иска да се отърси от „един красив, но тягостен спомен“: Владо е изключен от гимназията заради това, че нацепва чина и запалва печката, за да стопли гаджето си. Този епизод е пресъздаден в лентата като на мястото на Даверов е Иван. Всички случки от филма са базирани на действителни събития. В образа на Ростислав Даверов обединява черти от характерите и образите на Бриго Аспарухов – бивш шеф на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев.[8][9] Аспарухов завършва немската гимназия в Ловеч и признава, че е прототип и на Иван. Бриго казва, че е автор на текста на истинската клетва, случила се в гимназията.[4] Когато някой нарушава клетвата, учениците прогарят подписа му върху листа със свещ.[11] За прототип на Дана се смята съпругата на Аспарухов,[12] а на ученика Костов – журналистът Борислав Костов.[10]

Образът на директора Цончев (Георги Русев) е съставен от двама действителни директори в немската гимназия: Иван Инджов и Илия Цочев.[12][11][13] В образа на учителя по математика Баръмов се превъплъщава Любен Петракиев, който преподава предмета в гимназията. Получава прякоря на персонаж от разказите на Георги Димитров – Любчо Баръмов. Известната реплика от филма „Кон боб яде ли?“ обаче е измислена от учителя по машинознание и стругарство Досю Досев. Петракиев, за разликата от Баръмов, не спира „танцовите забави“, каквито правят по празници в театралния и физкултурния салони в Ловеч.[10]

 
Корицата на оригиналната плоча „The Beatles“, 1968
 
Иван Андонов

Първоначално му се обажда режисьорът Васил Живков с покана за екранизация на новелата, която Даверов приема. Сценарият е одобрен от художествения съвет на творческия колектив „Хемус“ в Студията за игрални филми. Следва скандал между Живков и Даверов след което шефът на колектива казва на Иван Андонов, че той може да стане режисьор на филма. Андонов се съгласява, като поставя условие в него да бъдат включени и някои от неговите спомени, и по-специално преживяванията с любимия му албум „The Beatles“, с когото като младеж успява да се сдобие само 3 дни след излизането му. Андонов разказва на Даверов и истинската история на актьора Георги Стаматов, който е и преподавател в театралното училище: раздава се на студентите, но няколко души пишат доноси срещу него и той за дълго време не е приеман никъде. В него се превъплъщава Найденов (Стоян Алексиев).[8][9]

В продължение на три месеца всеки ден писателят идва с пишещата си машинка в ателието на Андонов. Когато завършват сценария, те се разплакват – усещат, че „са напипали златната жила“.[8][9]

Актьорският състав

редактиране

При подбора на актьорите Андонов избира някои от любимците си: Георги Русев като директор Цончев, Надя Тодорова като чистачка в гимназията и др. Стар приятел на Андонов – режисьорът Никола Рударов, изиграва ролята на учителя по математика Баръмов. Андонов признава, че е впечатлен от епизодичната му роля на оператора във филма „Един снимачен ден“ (Борислав Шаралиев, 1968). Подкрепата и одобрението на режисьора и на снимачния екип помагат на Рударов да изгради по-автентично образа на персонажа си. Ролята на учителката по английски изпълнява шотландката Кристин Бартлет, която преподава езика в софийската английска гимназия.[8][14]

За ролите на учениците Иван Андонов провежда пробни снимки, на които идват много студенти от Висшия институт за театрално изкуство и младежи от софийските училища. След пробите главно заради лошия си говор Петър „Чочо“ Попйорданов е пратен в масовката като ученик от класа на главните герои. По сценария ролята на ученика Костов е малка, но с импровизациите Чочо дообогатява образа и става равен на Иван и Ростислав. Георги Стайков, по това време дал сериозна заявка за новата звезда на българското кино, е първият млад актьор, за когото Андонов няма колебание. Той го е снимал в малка роля в предишния си филм „Мечтатели“ (1987). Андонов обмисля да му повери ролята на главния герой Иван, но накрая тя е дадена на Христо Шопов. По сценарий главният герой трябва да е загадъчен, което е пълна противоположност на темперамента на Стайков, поради което Андонов му дава ролята на Ростислав. След години Шопов се признава, че срещата му с Андонов е най-важна в актьорската му кариера.[15] В ролята на Дана Андонов си представя студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова. Независимо от това Владо Даверов настоява за София Кузева и режисьорът не се съпротивлява. Андонов предлага Светла Тодорова да изпълнява ролята на Марина, която той описва като „приличаща на италианка, загадъчна, подкупваща, още не съвсем станала жена, а пък носеща в себе си нещо от женската стихия“. Сценаристът се съгласява.[8][16]

Ролята на бащата на Иван е дадена на звездата на Народния театър Борис Луканов. Сцената, в която той обяснява на сина си защо е свален от поста главен редактор в списанието, е заснета, но е изрязана при монтажа, тъй като не отговаря на творческото виждане на Андонов. Това е единствената сцена, заснета извън територията на училището в малка кръчма в Пловдив.[8][17]

Снимките

редактиране
 
Пловдивска духовна семинария
 
„Юзината“

По-голямата част от снимките на „Вчера“ са осъществени през 1987 година в сградата на тогавашното училище за сценични кадри в Пловдив (днес Пловдивска духовна семинария).[1][17] Даверов гостува на семинарията още когато е английската гимназия. Спалното помещение на учениците е в София, а удавянето е заснето на същото място край Ловеч,[8] където наистина на 18 юни 1965 година се дави 17-годишният ученик в немската гимназия Иван Петров Стоянов от Русе.[18] Андонов изисква да заварят здраво решетката към юзината. Героят на Стайков е повлечен от течението към решетката и изчезва за дълго време. Сред екипа настава паника, скачат и другите водолази. Решетката не е била заварена добре и водолазът е бил повлечен от водата. Младият актьор се спасява само благодарение на добрата си физическа форма.[4][8][19] Клетвата учениците дават в самата немска ловешката гимназия,[3] но не прерязват вените си, а избърсват боята от ножа.[20]

Андонов кара актьорите да играят максимално живо и настоява да не правят репетициите вкъщи. Актьорите ходят по график в ателието му, където той работи с всички индивидуално, след което ги събира заедно за някои сцени.[21]

Според идеята на Андонов и оператора Красимир Костов филмът трябва да е издържан в сиво-черна гама, в която да изпъкват човешките лица. Веднъж от лабораторията идва проявена лента и режисьорът решава да си стегне куфарите за София. Красимир завежда Иван в пловдивски ресторант и го нахранва с палачинки. Самият Костов звъни по телефона в лабораторията: оттам обясняват, че е станала грешка и няма да се повтори.[8][22]

 
Кирил Маричков

Композитор и изпълнител на оригиналната музика на филма е Кирил Маричков от група „Щурците“, който е и брат на Люба – съпругата на режисьора. В началото и края на лентата звучат две песни на „Щурците“, по предложение на Андонов, в изпълнение на актьорите: „Утрото“ и „Клетва“.[23] Даверов написва текста на клетвата за броени минути през нощта, докато слуша български народни песни по радиото. Клетвата отсъства в оригиналния роман – добавена е по инициатива на Андонов. В началото той се обръща към опитни автори на текстове като Михаил Белчев и Миряна Башева, но предложените от тях рими не изразяват идеята на автора.[20]

Накрая Андонов се свързва с Маричков. Той написва мелодията в хола си. Когато Андонов чува песента в негово изпълнение, той се просълзява и казва, че със сигурност песента ще е вечна. „Клетва“ е любимата песен на Кирил Маричков. Във филма песента се изпява от Димитър Горанов (Ге́рмана) и Красимир Ранков (Инспекторът).[20] Самият музикант им дава единствено запис на касета, където музиката е изсвирена на пиано.[24] След девет години Маричков сам изпълнява „Клетва“, записвайки соловия си албум „Зодия Щурец“,[20] а през 2019 година в албума „75“, и „Утрото“.

Освен песни на „Щурците“ във „Вчера“ звучат и парчета на „Бийтълс“ („Happiness Is a Warm Gun“, „Blackbird“, „The Night Before“, „Yesterday“ и „Julia“; „She Loves You“ се изпълнява от актьорите). В един от епизодите на филма звучи валсът „На хълмовете на Манджурия“.

Прожекцията и популярност

редактиране

Държавната комисия с председател Николай Хайтов дава на „Вчера“ втора категория, определяйки филма като кичозен. Първият човек, който предусеща зрителския успех на филма, е режисьорът Зако Хеския. Иван Андонов и операторът Красимир Костов гледат част от монтирания филм, когато в залата влиза неканен Хеския. Зако казва на колегата си Андонов, че „този филм ще има страшен успех сред младежите“.[8][25]

Премиерата на лентата е на 25 януари 1988 година и критичните рецензии са основно позитивните. Музиката на Маричков е определена като „скучна, но за сметка на това продължителна“. Един критик дори не харесва това, че водата в канала по време на сцената с удавянето е прекалено спокойна. След прожекцията Владо Даверов казва на Андонов: „Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал…“.[8][25]

В същото време по кината младежи купуват билети, за да гледат филма по два или три пъти, а абитуриентите се изпращат с песента „Клетва“, въпреки пренебрежението на журито.[8][25] Репликите от филма също стават култови.[1][26][27] През 2015 година „Вчера“ е определен за четвъртия най-велик български филм на столетието след гласуването на зрители в класацията „Лачените обувки на българското кино“ на БНТ, с която се отбелязва стогодишнината на българско кино. Пред "Вчера" са поставени единствено „Време разделно“ (Людмил Стайков, 1987), „Козият рог“ (Методи Андонов, 1972) и „Оркестър без име“ (Людмил Кирков, 1982).[28] По същото време е заснет „филм за филма“ на Светослав Драганов с възпоменанията на Владо Даверов, Христо Шопов, Кирил и Люба Маричкови, а също така и самия Андонов.[15]

„Вчера“ получава „Наградата на публиката“ във Варна, „Наградата за сценарий“ на СБФД (1988), „Голямата награда“ в Санремо и „Награда за най-добра режисура“ на МКФ за детско-юношески филми в Москва (1989).[2][29][30] На варненския кинофестивал през есента на 1988 година „Вчера“ е подминат от кинаджии и критици, но накрая получава наградата на публиката. Тогава към режисьора се приближава кинокритичката Л. К. и подмята: „Кога пък успяха да изчислят гласовете, та да ти дадат тази награда?! Приеми я като утешителна премия за лошия ти филм…“. Заради всичко това „Вчера“ преминава в първа категория, после получава и международна.[8][31]

Продължението на романа

редактиране

През 2009 година издателство „Сиела" публикува продължение на романа „Вчера" – „Prime Time". Иван Иванов е разказвачът. Също като Даверов той е писател и работи в БНТ като съветник на генералния директор. Романът преразказва битието от живота на Даверов като телевизионен работник в продължение на около осем години. С Иван започва да работи млад професионалист от Америка на име Даниел. Той рано посяга към наркотиците, изключват го от художествената академия и след като печели конкурс за графити, заминава за Америка, където работи в хотел. Среща една жена, българка, чийто баща е дипломат в Щатите. Двамата се връщат и започват работа в телевизията. Останалите персонажи от първия роман са се пръснали по света: Верка Тодорова емигрира, Германов (Ге́рмана) става полковник и после се гръмва, а ученикът Костов е провинциален журналист. Основната тема на „Prime Time” е корупцията в националната телевизия и съвременна българска култура. За илюстриране Даверов използва различни популярни образи: Хари Братинов (Хачо Бояджиев), Даниел Минев, Мими Панова (Лили Попова), Меци Дългия (Слави Трифонов) и самият Иван Иванов.[5][6][7]

Източници

редактиране
  1. а б в г Мариянска, Еми. Филмът "Вчера" - 30-годишен спомен за едно продължително настояще // Impressio, 29 септември 2018. Посетен на 18 март 2022.
  2. а б Вчера // Българска национална телевизия, 2 януари 2022. Посетен на 18 март 2022.
  3. а б Крайнин, Спас и Христов, Пламен. Бастилията в Ловеч - една от емблемите на филма "Вчера" // Българско национално радио, 18 септември 2020. Посетен на 18 март 2022.
  4. а б в Иванова, Петя. Сцената с удавянето във „Вчера“ на косъм от истинска трагедия и още любопитни факти за филма // Flashnews, 17 януари 2020. Посетен на 18 март 2022.
  5. а б Стайков, Димитър. Иван от “Вчера” днес съветва шефа на БНТ // 24 часа, 11 септември 2009. Посетен на 30 март 2022.
  6. а б Гърдев, Борислав. Праймтаймът на човешката комедия // Литературен клуб. 24 януари 2010. Посетен на 9 септември 2022.
  7. а б Габровска, Людмила. Владо Даверов разкрива интригите в БНТ // Монитор. 9 януари 2010. Посетен на 9 септември 2022.
  8. а б в г д е ж з и к л м н о Ковачев, Пенчо. Критиката съсипва "Вчера", публиката още го обича // 24 часа, 2 май 2015. Посетен на 18 март 2022.
  9. а б в г Ковачев 2008, с. 558.
  10. а б в Костов, Борислав. Прототипът на Баръмов от филма „Вчера”: Давал съм консултации на Симеон Дянков // Blitz.bg, 25 февруари 2010. Посетен на 30 март 2022.
  11. а б Клетвата от „Вчера” - реално написана в Ловешката немска гимназия // DarikNews.bg, 30 април 2012. Посетен на 20 март 2022.
  12. а б Вчера // Kino.dir.bg. Посетен на 20 март 2022.
  13. Кратка история на Езиковата // Фондация "ЗА ЛОВЕШКАТА ЕЗИКОВА". Посетен на 20 март 2022.
  14. Ковачев 2008, с. 559.
  15. а б Драганов, Светослав. "Вчера" - филм за филма // БНТ. 5 април 2015. Посетен на 8 септември 2022.
  16. Ковачев 2008, с. 559 – 561.
  17. а б Ковачев 2008, с. 562.
  18. Трагичната съдба на ученик от Русе запечатана във филма „Вчера“ // Утро, 18 юни 2021. Посетен на 26 март 2022.
  19. Ковачев 2008, с. 562 – 563.
  20. а б в г Филипов, Костадин. "Разкажи ми песен": Любопитната история на песента "Клетва" на "Щурците" // Българска национална телевизия, 6 септември 2019. Посетен на 19 март 2022.
  21. Ковачев, Пенчо. София Кузева: Режисьор ме сънува, преди да ме види във “Вчера”, и ме покани в свой филм // 24 часа, 5 юли 2015. Посетен на 30 март 2022.
  22. Ковачев 2008, с. 563 – 564.
  23. Ози и Violator. Интервю с Кирил Маричков от Щурците // WeRock. Посетен на 19 март 2022.
  24. Къде е написана Клетвата от филма “Вчера”? // Обичам българското кино, 16 октомври 2018. Посетен на 19 март 2022.
  25. а б в Ковачев 2008, с. 564.
  26. Коралов, Александър. Култови фрази от любими български филми // Actualno.com, 19 октомври 2017. Посетен на 28 март 2022.
  27. Лъчезарова, Ева. Най-култовите реплики от български филми // Dama.bg, 13 февруари 2022. Посетен на 28 март 2022.
  28. Зрители класираха "Време разделно" за филм на столетието // OFFNews.bg, 7 юни 2015. Посетен на 28 март 2022.
  29. Вчера // Българска национална филмотека. Посетен на 19 март 2022.
  30. "Вчера" - филмът на зрителите // Българско национално радио, 25 март 2019. Посетен на 19 март 2022.
  31. Ковачев 2008, с. 564 – 565.

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за