Петър Шапкарев (книжар)

български книжар

Петър (Петруш) Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжар, просветен деец и юрист.

Петър Шапкарев
български книжар
Роден
1843 г.
Починал
25 юни 1898 г. (55 г.)
Предприемаческа дейност
Областкниготърговия
Работил вкнижарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун

Биография

редактиране

Роден е в град Охрид през 1843 г. По-малък брат е на видния просветен деец Кузман Шапкарев, който оказва силно въздействие върху неговото възпитание и развитие. И той, както брат си Кузман, през 1856 година възприема старото фамилно име Шапкареви вместо Пасхалеви, както наричали потомците на дядо им Пасхал Шапкарев.[1]

Учи при Константин Узунов в родния си град (1854). Занимава се с търговия, ходи в Орлов, Русия. Занимава се с книжарство в Солун, разпространява учебниците и сборниците на брат си чрез книжарницата „Братя П. А. К. Шапкареви“.[2][3][4] През 1872 г. замества брат си Кузман като учител в Кукуш и остава там две години.[5] Преди 1878 година е учител в Самоков, а после и училищен инспектор на учебното окръжие.[3] Подпомага брат си и за устройване на работа, и с грижи за влошеното му здраве: през 1892 – 1893 година го прибира от Охрид при себе си, води го на лечение в София, придружава го и във Виена. Помага му и в събирателската работа, и за издаване на капиталния му труд.[6]

Петър Шапкарев има пет деца: Елена, Катерина, Милка, Порфира и Стилиян, или Щилян, както по-често го наричали. Синът му емигрира в Париж през 1922 година и работи като художник-декоратор в Гранд опера.[6]

Умира на 25 юни 1898 г.[3]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Шапкарев
 
Константин Шапкарев
(? – 1821)
 
Пасхал Шапкарев
(? – 1814)
 
Евгения Попангелева
(? – 1850)
 
Мария Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Каневчев
 
Ката Каневчева
 
Мария Гьорева Стрезова
(1813 – 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 – ?)
 
Депа Стасейкова
(? – 1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)
 
Наумка Попиванова
Гроздина
 
Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)
 
Екатерина Христова
 
Петър Шапкарев
(1843 – 1898)
 
Екатерина Групчева
 
Христо Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Примджанова
 
Климент Шапкарев
(1875 – 1949)
 
Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)
 
Ташула Шапкарева
 
Димитър Примджанов
 
Елисавета Багряна
(1893 – 1991)
 
Иван Шапкарев
(1891 – 1974)
 
Мария Пранджева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
Петър Шапкарев
(1908 – 1997)
 
Иван Шапкарев
(1919 – 1998)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)
 
Здравка Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 168 – 169, 174.
  2. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 174 – 175.
  3. а б в ШАПКАРЕВ (Охрид) // Енциклопедия на български родове. Посетен на 7 октомври 2014.
  4. ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834 – 18.III.1909) // Знам.bg. Архивиран от оригинала на 2014-10-11. Посетен на 7 октомври 2014.
  5. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 199, 218.
  6. а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 175.