Елисавета Шапкарева
Елисавета Димитрова Миладинова – Шапкарева е българска просветна деятелка от Македония.
| Елисавета Шапкарева | |
|---|---|
| българска просветна деятелка | |
| Родена |
около 1846 г.
|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Кузман Шапкарев |
БиографияРедактиране
Родена е около 1846 година в Струга, тогава в Османската империя, като най-голяма дъщеря на видния възрожденец Димитър Миладинов.
Учи в родния си град и в Битоля. През 1858 г. в училището ѝ в Струга преподава Кузман Шапкарев, на когото 12-годишната ученичка прави впечатление („скромна и даровита“, „трогнат от естествените ѝ дарби и малко-много развитостта ѝ, което у нашите страни тогава беше рядкост“); той, възхищавайки се също от баща ѝ и, както по-късно признава, искайки да се сроди с него, го помолва да се съгласи с техен бъдещ брак. Ритуалът за това става още през октомври същата година. Бъдещето на дъщеря си Димитър Миладинов вижда като българска учителка.[1]
През септември 1863 година се състои сватбата ѝ с Кузман Шапкарев. През 1864 г. е поканена от кукушани, също както и мъжа ѝ, за учителка в техния град. Установява се с него в Кукуш (той през 1865, тя през 1866 г.) и работи като учителка, доколкото ѝ позволява крехкото здраве.[2][3][4] Имат три деца, две от които почиват още докато е жива, а третото малко след това.[5]
Умира след продължително боледуване в Кукуш на 13 март 1870 година, точно в деня, когато в града тържествено празнуват „решението на църковний ни въпрос“ от 27 февруари (относно фермана за учредяването на Българската екзархия). Последните ѝ думи са: „...но умирам с радост, защото доживях да видя вече свършено онова дело, за което умряха татко ми и стрико ми“. Погребението ѝ е тържествено, в присъствието на почти всички градски и селски свещеници, граждани и селяни.[6]
РодословиеРедактиране
| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Наумова Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Никола Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Георги Миладинов | Христо Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Дионисий Попянчев (1870 – 1940) | Анастас Миладинов (? – 1891) | Георги Миладинов | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Ана Миладинова (? – 1928) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Христо Миладинов (1899 – 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 34–36.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 300.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 413.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 156, 206.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 217.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 213–216.