Елисавета Шапкарева

българска просветна деятелка

Елисавета Димитрова Миладинова – Шапкарева е българска просветна деятелка от Македония.

Елисавета Шапкарева
българска просветна деятелка
Родена
около 1846 г.
Починала
13 март 1870 г. (24 г.)
Семейство
СъпругКузман Шапкарев

Биография редактиране

Родена е около 1846 година в Струга, тогава в Османската империя, като най-голяма дъщеря на видния възрожденец Димитър Миладинов.

Учи в родния си град и в Битоля. През 1858 г. в училището ѝ в Струга преподава Кузман Шапкарев, на когото 12-годишната ученичка прави впечатление („скромна и даровита“, „трогнат от естествените ѝ дарби и малко-много развитостта ѝ, което у нашите страни тогава беше рядкост“); той, възхищавайки се също от баща ѝ и, както по-късно признава, искайки да се сроди с него, го помолва да се съгласи с техен бъдещ брак. Ритуалът за това става още през октомври същата година. Бъдещето на дъщеря си Димитър Миладинов вижда като българска учителка.[1]

През септември 1863 година се състои сватбата ѝ с Кузман Шапкарев. През 1864 г. е поканена от кукушани, също както и мъжа ѝ, за учителка в техния град. Установява се с него в Кукуш (той през 1865, тя през 1866 г.) и работи като учителка, доколкото ѝ позволява крехкото здраве.[2][3][4] Имат три деца, две от които почиват още докато е жива, а третото малко след това.[5]

Умира след продължително боледуване в Кукуш на 13 март 1870 година, точно в деня, когато в града тържествено празнуват „решението на църковний ни въпрос“ от 27 февруари (относно фермана за учредяването на Българската екзархия). Последните ѝ думи са: „...но умирам с радост, защото доживях да видя вече свършено онова дело, за което умряха татко ми и стрико ми“. Погребението ѝ е тържествено, в присъствието на почти всички градски и селски свещеници, граждани и селяни.[6]

Родословие редактиране

 
Христо от Кавая
 
 
 
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 – 1830)
 
Султана Миладинова
(ок. 1785 – 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каваеви
 
Митра Матова (около 1824 – 1894)
 
Димитър Миладинов
(1810 – 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 – 1862)
 
Никола Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 – 1897)
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
Георги Миладинов
 
Апостол Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Шапкарев (1834 – 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 – 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 – 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 – 1894)
 
Георги Икономов
(1836/37 – ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Дионисий Попянчев
(1870 – 1940)
 
Анастас Миладинов
(? – 1891)
 
Христо Миладинов
 
Митра Наумова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 – 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Миладинова (? – 1928)
 
Зафир Миладинов
(1864 – 1918)
 
Иван Миладинов
(1867 – 1942)
 
Георги Миладинов
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Боянка Миладинова
(1873 – 1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1899 – 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Миладинов
(р. 1943)
 
Елисавета Миладинова
(1932 – 2019)
 
Милка Миладинова
(1930 – 2021)


Бележки редактиране

  1. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 34 – 36.
  2. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 300.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 413.
  4. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 156, 206.
  5. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 217.
  6. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 213 – 216.