Отваря главното меню
България при цар Самуил.

Петър и Боян са български боляри от североизточните български земи, живели в края на Х век. Засвидетелствани са в Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae на Ян Длугош, където той пише за успехите им над Византия:

Двама български военачалници – Петър и Боян – започнали война срещу гърците и, като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена.

ОбстановкаРедактиране

След тежкия удар върху българската държава, нанесен от руския княз Светослав I, през 971 г. византийците временно овладяват Преслав. 5 години по-късно, в началото на 976 г., умира византийският император Йоан Цимисхий. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на МесопотамияВарда Склир – против младия още император Василий II, българите, водени от комитопулите, започват настъпление в балканските провинции на империята.

Бунтът на Петър и БоянРедактиране

След кончината на Цимисхий населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.[1][2] Бунтът е воден от местните боляри Петър и Боян,[3][4] които са връзката на комитопулите със североизточните български земи.[5] В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите – братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България от името на пленения в Цариград цар Борис II.

Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г.

В Записките на Готския топарх от 1003 г. – описание на събития от византийският началник на областта Готия в Северното причерноморие, между Крим и днешна Одеса – където пише, “че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”, също се споменава за българската войска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315
  2. В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613
  3. П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.
  4. Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004
  5. Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550
  6. Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. – София: Българската Академия на науките, 1964. – Т. V. – С. 296—302.