Борис II

български владетел
Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис.

Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.

Борис II
български владетел
Роден
931 г.
Починал
977 г. (46 г.)
Управление
Период970 – 971
Коронация970
ПредшественикПетър I
НаследникРоман
Семейство
РодКрумова династия
БащаПетър I
МайкаИрина Лакапина
Братя/сестриРоман
Пленимир
Децаняколко дъщери
Борис II в Общомедия

Произход. Византийски заложник редактиране

Той е първороден син на цар Петър I и царица Ирина Лакапина.

Заедно с брат си Роман е даден като заложник във Византия, откъдето през 970 г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България.

Управление редактиране

 
Руското нашествие в България през 968 г.[1]

Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север нахлуват русите, които превземат столицата Преслав. Впоследствие княз Светослав превзема и Пловдив, след което се отправя към Югоизточна Тракия. Междувременно, през 969 г., византийският император Никифор II Фока е убит и на престола се възкачва Йоан I Цимиски. Новият император прави опит да се помири с княза, но предложението му е отхвърлено. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу Византия. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници (унгарци и печенеги) и навлиза в Източна Тракия с 38-хилядна армия. През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люлебургас при Одрин) войските му са разбити от византийския пълководец Варда Склир. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от Стара планина.

 
Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)

През пролетта на 971 г. василевсът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971 г.). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се помещават последните части от войските на Киевска Рус. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в Константинопол, където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен Северна България и Тракия, под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на комит НиколаДавид, Мойсей, Арон и Самуил.

 
Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол[1]

Следващи години редактиране

На осмата година от пленяването си (977 г.)[2] Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража.

Брак и потомство редактиране

До нас не е достигнало името на съпругата на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки наследник, а няколко дъщери.

Френският историк и генеалог Кристиан Сетипани допуска, че е възможно Мария, съпругата на цар Йоан Владислав, също да е дъщеря на цар Борис II.[3]

Източници редактиране

  1. а б Миниатюра от Манасиевата летопис
  2. Благоев, Н., „Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4
  3. [Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]

Външни препратки редактиране

Петър I
 
Печат на Първото българско царство
цар на България (969 – 971)
Роман