Борис II

Борис II
	Борис II
български владетел
Роден	931 г. Константинопол, Византия
Починал	977 г. (46 г.)
Управление
Период	969 – 971
Коронация	969
Предшественик	Петър I
Наследник	Роман
Семейство
Род	Крумова династия
Баща	Петър I
Майка	Ирина Лакапина
Братя/сестри	Роман; Пленимир
Деца	няколко дъщери
	Борис II в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис.

Борѝс II е български цар, управлявал България от 969 до 971 г.

Произход. Византийски заложник

Той е първороден син на цар Петър I и царица Ирина Лакапина.

Заедно с брат си Роман е даден като заложник във Византия, откъдето през 970 г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България.

Управление

Руското нашествие в България през 968 г.^[1]

Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север нахлуват русите, които превземат столицата Преслав. Впоследствие княз Светослав превзема и Пловдив, след което се отправя към Югоизточна Тракия. Междувременно, през 969 г., византийският император Никифор II Фока е убит и на престола се възкачва Йоан I Цимиски. Новият император прави опит да се помири с княза, но предложението му е отхвърлено. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу Византия. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници (маджари и печенеги) и навлиза в Източна Тракия с 38-хилядна армия. Тук той разорява над 80 селища^[2] и се настанява в Переsслявец (Малки Преслав) и дори събира започва да събира дан от гърците^[2]. Той обаче получава укорително писмо^[2], че докато граби чужди земи печенегите нахлуват в собствените територии и това го принуждава да се оттеглил.^[2] През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люлебургас при Одрин) войските му са разбити от византийския пълководец Варда Склир. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от Стара планина.

Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)

През пролетта на 971 г. василевсът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971 г.). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се помещават последните части от войските на Киевска Рус. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в Константинопол, където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен Северна България и Тракия, под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол^[1]

Следващи години

На осмата година от пленяването си (977 г.)^[3] Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража.

Брак и потомство

До нас не е достигнало името на съпругата на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки наследник, а няколко дъщери.

Френският историк и генеалог Кристиан Сетипани допуска, че е възможно Мария, съпругата на цар Йоан Владислав, също да е дъщеря на цар Борис II.^[4]

Източници

↑ ^а ^б Миниатюра от Манасиевата летопис
↑ ^а ^б ^в ^г Повесть временных лет. Ч. I. Текст и перевод. Подготовка текста Д. С. Лихачева. Перевод Д. С. Лихачева и Б. А. Романова. Москва-Ленинград, 1950I, с. 47 цит в: История на българския народ, т. 1 (VII-XIV в.) Божилов, Ив.; Гюзелев, В., пета глава, част 3/съдбовни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-43
↑ Благоев, Н., „Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4
↑ [Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]