Пламен Карталов

български оперен режисьор

Пламен Карталов е български оперен режисьор, професор в музикалната академия в София и академик в Българска академия на науките.

Пламен Карталов
български оперен режисьор
Роден
Учил вНационална музикална академия
Национална академия за театрално и филмово изкуство
НаградиПочетен гражданин на София (2018)
Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски"

Биография редактиране

Роден е в Добрич на 15 септември 1948 г. Завършва музикалната академия в София, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в НАТФИЗ. Като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград).

Режисьорска дейност редактиране

П.Карталов интерпретирa произведения от български композитори като Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов. Прави постановки на открито като „Ивайло“ от М.Големинов и „Цар Калоян“ от П.Владигеров, поставени на „Сцената на вековете“ на крепостa Царевец във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие.

През 1997г. П.Карталов създава фестивала „Опера на площада“, на открито пред Националната художествена галерия с изпълнения на: „Аида“, „Цар Калоян“, „Атила“, „Кармен“, „Княз Игор“, „Турандот“, „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Цар и дърводелец“ и „Мадам Бътерфлай“ , cъздава и летния фестивал „Опера в парка“.

През март 2009 г. поставя операта „Дон Кихот“ на Масне, а през 2010 година „Пръстенът на нибелунга“ от Р. Вагнер, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора.

От 2010 г. насам, всяка година поставя по едно заглавие от цикъла (”Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“), а след премиерата на „Залезът на боговете“ (22 май 2013 г.), през юни 2013 г., се играят неговите постановки на всичките части на тетралогиятa.

Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватия, Северна Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Италия и Япония. Поставя заглавия от Верди, Пучини, Масне, Делиб, Понкиели и Бизе.

Управленска дейност редактиране

В началото на 90-те години е директор на Държавен музикален театър където поставя „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и „Цигулар на покрива“. Като директор на Софийската опера и балет въвежда самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Под негово ръководство Софийската опера гостува в Бразилия, a oт 2000 до 2018 г. седем пъти в Япония. Концерти за деца до 3-годишна възраст наречени „Концерти за бебоци“ привличат вниманието на Пласидо Доминго при посещението му в Софийската опера. През 2013г. кани за главен диригент Ерих Вехтер.

Преподавателска дейност редактиране

Преподава режисура и актьорско майсторство в музикалната академия в София. Заедно с Борис Христов прави Българската академия за изкуство и култура в Рим. Канен e като член на за жури на международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески и организационни въпроси на оперния театър.

Награди и отличия редактиране

На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.[1]

Удостояван е с наградитe :

  • „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България,
  • годишните награди на БНР и Столична община[2],
  • „Златна книга“ на Европейския форум на експертите,
  • „Златна муза“ (Русия),
  • Златен медал на фондацията „Роза Понсел“ (САЩ),
  • Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на „Любовен еликсир“ на Доницети .

Носител е на държавните отличия:

  • орден „Кирил и Методий“, I степен
  • на най-големия правителствен бразилски орден „Рицар на южния кръст“.
  • Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2016)[3]
  • Обявен за почетен гражданин на София (2018).[4]
  • Почетен гражданин на община Белоградчик от 2020 г. [5]
  • Почетен гражданин на Благоевград от 2022 г. [6]
  • Орден „Св. Йоан Кукузел“ от Светият Синод на Българската православна църква (2023) [1]

Продукция редактиране

Спектакли на открито
Постановка Град Година
Бородин – Княз Игор София („Опера на площада“); Любляна; Велико Търново, Царевец; Царевец 1999; 2007; 2009; 2010
Бизе – Кармен Стара Загора; София („Опера на площада“) 2003; 2003
Верди – Аида София („Опера на площада“); Сао Пауло 1997; 2010
Верди – Атила София; Стара Загора; Царевец; София („Опера в парка“) 2003; 2003; 2011; 2012
Верди – Набуко Любляна; Пула 2006; 2006
Верди – Дон Карлос Велико Търново, Царевец 2010
Владигеров – Цар Калоян Велико Търново, Царевец; София („Опера на площада“); Царевец („Сцена на вековете“) 1987; 1998; 2009
Галупи – Селският философ Осор; Дрезден 1980; 1982
Големинов – Ивайло Велико Търново, Царевец 1985
Делиб – Лакме Пафос; София 2009; 2010
Джордано – Федора Атина 1997
Доницети – Рита Осор 1981
Леонкавало – Палячи Сплит 2011
Лортцинг – Цар и дърводелец София 1993
Моцарт – Вълшебната флейта Пула 2006
Офенбах – Хофманови разкази Любляна фестивал 2005
Пучини – Турандот Атина; Царевец („Сцена на вековете“) 1996; 2008
Росини – Севилският бръснар Пула 2007
Стравински – Мавра Осор 1982
Стравински – Лисицата Осор 1982
Холминов – Каляска Осор 1981
Постановки
Произведение Град Година
Бизе – Ловци на бисери Мелбърн 2003
Бизе – Кармен Стара Загора 2010
Бородин – Княз Игор Марибор; Любляна; София 2007; 2009; 2009
Бърнстейн – Кандид Марибор 2004
Вагнер – Рейнско злато София 2010
Вагнер – Валкюра София 2011
Вагнер – Зигфрид София; Минск 2012; 2012
Вагнер – Залезът на боговете София 2013
Вебер – Вълшебният стрелец Потсдам 1985
Верди – Травиата Русе; София 1982; 1995
Верди – Дон Карлос София; Скопие; Япония; Варненско лято 1988; 2000; 2002; 2012
Верди – Аида Бразилия; Букурещ; София 1995; 1996; 1997
Верди – Трубадур Атина 1997
Верди – Луиза Милер Палм Бийч 2001
Верди – Риголето Кайро; София; Япония 2001; 2005; 2005
Верди – Атила Стара Загора; Марибор 2002; 2006
Верди – Набуко Марибор 2004
Верди – Бал с маски Загреб; София; Япония; Букурещ 2007; 2007; 2008; 2012
Владигеров – Цар Калоян София 2009
Волф-Ферари – Четиримата грубияни Пловдив 1982
Галупи – Селския философ Благоевград 1977
Глук – Поклонниците от Мека София 1974
Глук – Орфей и Евридика Солун 1999
Големинов – Златната птица Словен 1977
Големинов – Ивайло Пловдив 1981
Големинов – Зографът Захарий Русе; Благоевград 1983; 1986
Гомес – Гуарани София; Бразилия 1995; 1995
Гомес – Фоска София; Бразилия 1996; 1998
Гомес – Мария Тюдор София 1997
Гуно – Фауст Русе 1984
Делиб – Лакме Марибор; Япония; София 2006; 2007; 2008
Джордано – Федора Атина 1997
Доницети – Звънчето Солун 2001
Доницети – Любовен еликсир Белград 2003
Доницети – Лучия ди Ламермур Малта; Нови Сад; Скорие, Рита 2003; 2005; 2005; 2005
Леонкавало – Палячи Ню Орлеанс; Загреб; Марибор; Белград 2000; 2006; 2007; 2008
Маскани – Селска чест София; Загреб; Марибор; София 1986; 2006; 2007; 2011
Масне – Дон Кихот София 2009
Меноти – Амал и нощните гости София 1992
Меноти – Медиумът Солун 2001
Монтеверди – Битката на Танкред и Клоринда Солун 2001
Моцарт – Отвличане от Сарая София 1974
Моцарт – Сватбата на Фигаро София; Тирана 1987; 1998
Моцарт – Театралният директор Гърция 1989
Моцарт – Вълшебната флейта Марибор 2003
Офенбах – Хубавата Елена Солун; София 1992; 1994
Офенбах – Хофманови разкази Марибор; София 2005; 2009
Перголези – Слугинята господарка Солун 1992
Пипков – Янините девет братя Русе 1984
Понкиели – Джоконда София; Токио 1999; 2000
Пучини – Турандот Атина; Япония; София; Япония; Марибор 1986; 2000; 2008; 2008; 2009
Пучини – Лястовицата Острава 2008
Пучини – Джани Скики София 2011
Пучини – Тоска София 2011
Пърсел – Дидона и Еней Благоевград 1978
Росини – Крадливата сврака Благоевград; Русе 1981; 1983
Росини – Севилският бръснар София; Тимишоара; Марибор; Любляна; Сплит 1985; 1985; 2006; 2009; 2010
Стравински – Лисицата Благоевград; Италия; София 1978; 1991; 1998
Стравински – Мавра Благоевград; Италия; София 1979; 1991; 1998
Стравински – Животът на развратника Салерно; Торино 1992; 1992
Сутермайстер – Серафине София 1973
Хайдн – Любов и хитрост София 1972
Хайдн – Аптекарят София; Краков 1973; 1976
Холминов – Каляска Благоевград; Дрезден 1977; 1982
Чимароза – Оперния директор Ямбол 1978
Щайн – Цигулар на покрива София 1993
Щраус – Прилепът София; Велико Търново; Белград 1992; 1999; 2003

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

Интервюта