Игралище
Игра̀лище е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. По Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Османската империя. В България то е според Букурещкия мирен договор от 1913 г.[2] До 1956 г. името на селото е Игралища.[3][4]
| Игралище | |
  Игралище  Игралище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 190 души[1] (15 март 2024 г.) 7,27 души/km² |
| Землище | 26 174 km² |
| Надм. височина | 819 m |
| Пощ. код | 2848 |
| Тел. код | 074348 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 32322 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | |
| Общо | 298 |
| Българи | 286 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 3 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 9 |
География редактиране
Село Игралище се намира на около 50 km южно от областния център Благоевград, около 11 km юг-югозападно от общинския център Струмяни и около 12 km западно от град Сандански. Разположено е в югоизточните разклонения на Малешевска планина, южно от плитката долина в началото на десен приток на Седелска река, която е десен приток на река Струма. Надморската височина в северната част на селото при сградата на кметството е около 894 m, в центъра при църквата „Успение Богородично“ – около 890 m, нараства към високата западна част до около 950 – 960 m, а на изток намалява до около 850 – 860 m.
В миналото мястото е избрано заради наличието на много извори на вода – около 10 – 15.
Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, почвите в землището са преобладаващо излужени[6] канелени горски.[2]
Природните богатства – дъбови и букови гори, иглолистни – залесени в началото на 1946 г., дотогава е нямало нито едно борово дърво. Тук се намира и резерватът „Соколата“, който разполага с вековни дъбови и букови гори, както и с новозалесени борови и кестенови. В миналото се е добивал много строителен материал, греди за къщите в селото и за обществените постройки. В землището има и подземни богатства – уранова руда, разработена и използвана през 1980-те години. Виреят почти всички видове овощни дървета: череши, ябълки, сливи, круши и други с отлични вкусови качества. До 1942 г. всяко семейство има лозе с памид и керацуда в местността „Лозята“, но лозята са поразени от филоксерата.
Общинският път през Игралище води на изток през село Палат до село Вълково и връзка в него с третокласния републикански път III-1082, а на запад води към село Никудин.
Землището на село Игралище граничи със землищата на: село Махалата на запад и север; село Палат на изток; село Кръстилци на югоизток; село Яково на юг; село Драгуш на югозапад; село Крънджилица на югозапад.
Населението на село Игралище, наброявало 818 души при преброяването към 1934 г. и 1019 към 1956 г., намалява до 192 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[7]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 298 лица, за 286 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[8]
История редактиране
Село Игралище е старо селище – в турските регистри се споменава в 1611 – 1617, 1650 – 1660 година. В том I от съчиненията на Васил Кънчов, който е бил училищен инспектор в Серския санджак по време на османската власт около 1890 г., като пътешественик е описал всички населени места в Македония, като за с. Игралище е отбелязал, че имало 140 къщи.
За установяването на селото има две версии – едната е, че е създадено от славянските племена струмици и стримонци, когато са дошли по течението на река Струма през VI век и са открили в Малишевската планина подходящи условия за развитие на скотовъдство. През 1950 г. от Георги Божинов бяха намерени 50 монети в местността „Шумнатица“ от времето на Иван Асен, което означава, че селището е съществувало по това време. Другата версия е, че селището се е установило по времето на османската власт, когато турците са дошли по течението на река Струма, около 1400 година и нашите предци са отишли на по-безопасно място в Малишевска планина. Тази версия важи за всички села, разположени по планината. Според легендата името на село Игралище е произлязло така – всяко семейство е имало колиба по синора на селото, където са живеели, но всички са имали къщи в района на селото. В събота и неделя са идвали в селото и са правели събори, след което пак са се прибирали по колибите до другата неделя – и така хайде да отидем да играем. Мястото на съборите се е премествало много пъти. Като първо място се предава, че е било при Котрулската черница, после при Бураджийската къща, след построяването на черквата пред двора на черквата, след построяването на училището – пред училищния двор на старото училище, а днес пред Кметството. И така от мястото на увеселението е произлязло и името на село Игралище – да отидем да се наиграем.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Игралища (Igralischta) е посочено като село с 87 домакинства и 260 жители българи.[9]
Борбата против османската власт от нашите деди се е водила дълги години от известните наши представители – комити – Никола Котрулев, Андон Златков от село Палат, поп Димитър Пандилски и др. Най-важното в борбата против владичеството е участието на игралищенци в Кресненско – Разложкото въстание през 1878 г., против решението на великите сили на Берлинския конгрес, на който не се признава Санстефанска България. В нашето село се подписва петиция от старейшините на селата Игралище, Добри лъки и Гореме против Берлинския договор с искане да останем в пределите на майка България. Под ръководството на Димитър Попгеоргиев, роден в село Берово, 400 души въстаници се съсредоточават в село Игралище, Добри лъки и Гореме. Провежда се събрание в село Игралище от старейшините на селата на Малишевска планина „за управление на областта след въстанието“.
Както е известно през февруари 1879 г. въстанието е потушено, селата в Яката са превзети и опожарени. За потушаване на въстанието в Кършияка турците изпращат 800 свои аскери и баши бозук, предвождани от Хюсеин бей. Най-тежките боеве се водят по бреговете на река Лебница. След потушаването на въстанието борбата не спира.
През 1901 г. в селата по Кършияка започва подготовката за Илинденското въстание. По решения на Серския революционен комитет в село Цапарево е назначен за учител Христо Куслев, роден в гр. Кукуш. Той започва изграждането на комитети на ВМРО във всички села на територията на Малишевска планина. Около 1901 г. основава такъв комитет и в село Игралище, на който пръв войвода става Ангел Терзийски, а след него Иван Агата и др.
По време на османската власт най-силно е било влиянието на Андон Златков (Дончо) от село Палат. Като ръководител на ВМРО той много е настоявал за присъединяването към България. На един събор на „Свети дух“ в село Игралище пристига Яне Сандански. Той ръководи ВМРО в „Мелнишката кааза“. Дончо и Яне се срещат с местното ръководство в Шуманската къща. На тази среща Дончо се противопоставя на Яне с думите: „Яне, аз действам тук в Малешевско, ти тук си нямаш работа, ти си работи в Мелнишката кааза, оттатък река Струма“.
Дейността на ВМРО продължава и след освобождението от османска власт през октомври 1912 г. Ръководител на ВМРО е Иван Попов (Масин), роден в село Цапарево, на всички села в Малишевска планина. През 1933 г. той организира среща на местните войводи с Иван Михайлов (Ванче). Срещата се провежда в местността „Радков мост“. Била е много тържествена, от всички села са пристигали с печени агнета, за да посрещнат Иван Михайлов.
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[11] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 22 | 1 | 23 | 0 | 3 | 3 | 0 | 1 | 1 |
| втори | 13 | 0 | 13 | ||||||
| трети | 9 | 0 | 9 | ||||||
Административно управление редактиране
Село Игралище по време на османската власт е било към Петричката кааза. Селото е било рая, а съседните села са били турски чифлици, т.е. владения на отделен турчин. По време на османската власт в нашето село е имало турска казарма, в местността „Кръшлата“. Преди построяването на казармата турските войници са живеели в Дамянската къща на Стою Дамянов и в Лукарската къща.
След освобождението около 15 октомври 1912 г. от 50-и полк на десния отряд на Седма Рилска Дивизия, командвана от ген. Георги Тодоров, с пристигането на воините в селото, селяните ги посрещат на Люлката. Воините свалят фесовете от главите на млади и стари, като им казват „Край на феса“ и набучили фесовете на щиковете на пушките си. Четата на Андон Златков от село Палат, с четници от Игралище и съседни села подпомагат воините от 50-и полк при освобождението на село Игралище и останалите села. Слад освобождението, нашето село става общински център към Петричка околия. В състава на общината влизат селата Иваново, Крънджилица, Никудин, Добри лаки, Г. Рибница, Махалата, село Клепало и Колибите.
През 1951 г. Игралище минава към Санданска околия, през 1959 г. минава на община към село Струмяни, а от 1968 г. отново става общински център на селата Никудин, Махалата, Велющец и Колибите. От 1973 г. пак минава към община село Струмяни.
Няколко думи от кои фамилии са общинските кметове и кметски наместници в село Игралище от 1913 г. до 2002 г.: Пръв общински кмет е бил Иван Котрулев, следван от Иван Цирков, Кръскьо Дамянов, Тодор Терзийски, Георги Георгиев, Иван Агата*, Никола Богданов, Златко Тасев от село Хърсово, завършил образованието си в Цариград – Турция, Кирил Смилянов от село Яково, Вангел Алексиев, Любин Георгов – общински кметове в село Никудин.
Когато селото не е било общински център кметски наместници са били: Андон Ковачев, Лазар Тодоров, Петър Бучкаров, Васил Бураджията, Георги Златков, Кирил Дончев, Иван Котрулев, Андон Щуманов, Благой Бучкаров, Борис Станов.
Общински кметове след 1968 г. са: Илия Дончев от с. Никудин, Христо Търнев от село Дрен – Радомирско и Васил Якимов от с. Игралище, който е бил кмет до 1974 г. Тогава отново сме на общински център към село Струмяни с кметове Светла Богданова – първата жена кмет от с. Игралище, следвана от Валери Димитров и сега през 2001 г. Иван Стоев (Комаров). Секретар бирници към община с. Игралище: Илия Попниколов от с. Гега, Серафим Бакалов от с. Баскалци, Георги Арнаудов от гр. Петрич и като финансови са работили Борис Станоев, Асен Мирков и Стоян от Махалата.
Култура и образование редактиране
Културата, както в село Игралище, така и в останалите настъпва бавно поради откъснатостта от големите околийски центрове. Независимо от това я имаше според местните условия. Хора се играеха всяка неделя, на Коледа, на Иванов и Йорданов ден, на Лазарица. Събори с гости от другите села се правеха на Гергьов ден, Свети Дух и Богородица. В селото бяха установени три събора, а в останалите села по един на година. В неделите и на другите събори за свирене се използваха: сворчета, гайди, кларинети, тъпани кеменета и тамбури. През 1931 г. ВМРО закупува комплект музикални инструменти. За да играят хора се изпълняваха и хороводни народни песни. За сватби и събори се привличаха да свирят срещу заплащане цигани с две зурни и един тъпан. Като свирачи на народните инструменти се помнят – Васил Чаев, М. Котрульо, Димитър Котрульо на кларинети и тъпан. Много години на кларинети свириха Христо Алесов и Иван Стипцаро, А Костадин Тенков на тъпана, а също и Стоян и Георги Нушеви на гайда. Известен майстор на кемене беше Георги Савчов (Пампо). Голям майстор и изпълнител на акордеон на народни песни и хора бе Георги Попето.
Читалището е основано през 1952 г. От архивите, които са запазени в него, не може да се намери нищо за учредителите. Намират се само фактури за сметки за разходи за телефон, пощенски услуги, абонаменти, командировъчни и други. Името на читалището е „Димитър Благоев“. Смята се, че хората участвали в организации като БЗНС, ОФ, Младежката и др. са вършели и дейността в читалището. Фактически читалището е развивало дейност от 1968 г. с читалищен секретар – библиотекар Кирил Апостолов. Той работи до 15 август 1971 г. оттогава до днес като секретар – библиотекар работи Верка Станоева. Също като секретари са работили Йорданка Вангелова Георгиева и Виолета Иванова Ризова. Читалището разполага с библиотека от 7200 тома литература и киносалон със 130 места. Към читалището работи постоянно действащ колектив за художествена самодейност. С парична помощ от Горско стопанство, село Цапарево, са направени и костюми за самодейците. Голяма гордост за читалището са самодейците с техните изяви. Няма събор „Пирин пее“, на който те не са участвали. Имат и получени медали – Златни медали от Копривщица, участие и Бронзов медал от Шестия Републикански фестивал на художествената самодейност, Грамота и второ място в прегледа на художествената самодейност посветен на 80 години от Организираното профсъюзно движение на работниците от Горското стопанство, Грамота за участие във фолклорния празник „Струма пее“ с. Невестино, Кюстендилско (1988 – 1989 г.). Със своята дейност читалището е участвало на събори в общината, както и в културния и политически живот на селото. На сцената на читалището са гостували и много групи от Благоевград, Микрево, Огражден, Петрич, София и др.
През 1896 г. в селото е възникнала нуждата от образование. Открива се училище във Фрековската къща с учител Георги Стойков от с. Горна Рибница. След Френковската къща децата са учили в Бураджийската, в стаята до черквата, а след това в новопостроеното училище през 1912 г. До 1919 г. училището е било начално, през 1920 – 1921 г. се открива пълна прогимназия с пансион към нея. В прогимназията учат децата от селата Игралище, Кръстилци, Яково, Иваново, Крънджилица, Колибите, Махалата, Велющец, Микрево и Палат. До 1912 г. учителите са били на издръжката на този, на когото децата са ученици.
Природни забележителности редактиране
- Резерват „Соколата“
Редовни събития редактиране
Съборът на селото е на 15 август Голяма Богородица.
Личности редактиране
- Родени в Игралище
Георги Станоев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[12]- Иван Димитров, Стою Митрев и Димитър Костадинов, дейци на ВМОК[13]
- Никола Георгиев Кутруля, войвода на ВМОК
- Загинали във войните 1915 – 1918
- Вангел Богданов, Васил Лигов, Гавраил Панов, Георги Сугарето, Георги Лукарски, Григор Пандилски, Стоян Царски
- Загинали във Втората световна война 1944 – 1945
- Борис Лукарски, Георги Велков, Илия Царски, Милуш Кьосовски, Любин Дзамбовски
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Енциклопедия "България", том 3, стр. 30, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ „Малешевска планина – с. ИГРАЛИЩЕ“, о.з. подп. ВАСИЛ ВАНГЕЛОВ СТОЕВ, 2005 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304141010/http://www.igralishte.is-great.org/, посетен на 15 февруари 2021
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ География. Географски речник И. ИЗЛУЖВАНЕ НА ПОЧВАТА – процес, при който под влияние на попиването на валежните води от нейната горна част се пренасят в по-долните хоризонти лесно разтворими соли и карбонати.
- ↑ Справка за населението на с. Игралище, общ. Струмяни, обл. Благоевград // Архивиран от оригинала на 2018-06-12. Посетен на 2022-05-27.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Игралище, община Струмяни
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 336.
