Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Подвис.

Подвис е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

Подвис
Общи данни
Население 443 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,751 km²
Надм. височина 417 m
Пощ. код 8450
Тел. код 05577
МПС код А
ЕКАТТЕ 56959
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Васил Панделиев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Подвис
Ирина Джендова
(ДГ, ОДС)
Подвис в Общомедия
Вършитба в Подвис, 1939 г. Автор: Христо Вакарелски.

ГеографияРедактиране

Стидоновската планина – едно от южните разклонения на Източна Стара планина, която започва от връх Българка над Сливен, завършва на изток също с връх, който в някои географски изследвания е означен с името Подвиски. За жителите на селото това е Облеченото кале. Разбира се, то е „облечено“ с габър и други дървета и храсти, за разлика от другото кале-Голото-върхът на което представлява гола, заоблена камениста чука. То е разположено на югозапад от Облеченото кале, от което го дели само ниска седловина. Между двете калета има и друга разлика. „Облеченото“ наистина е било кале, крепост, основите на която са запазени и до днес. На Голото кале крепост не е съществувала.

От Голото кале на запад и малко на югозапад следват други по-малки и по-ниски възвишения. Заедно с двете „калета“, те всъщност представляват единно планинско възвишение, с което завършва Стидовската планина.

И точно тук, непосредствено под южното подножие на това възвишение, над 410 метра над морското равнище, е разположено с.Подвис. Така от своето местоположение то е взело и името си – Подвис, което означава под височина. От неговата географска точка се разкрива широк простор. На североизток и изток линията на хоризонта се очертава от билата на планинските възвишения над с.Прилеп, Ришкия проход и планините около селата Съединение, Планиница, Дъскотна. На югоизток и юг тя се очертава от планинските възвишения над селата Скалак, Завет и Братовския масив.

В южната посока на линията на хоризонта се очертава още от възвишенията над Карнобат. На югозапад и запад тя завива по планинската верига Гребенец и се слива отново на север със Стидовската планина.

Географското местоположение на с.Подвис определя и неговия климат. По своя характер той е нископланински, с чист въздух и прохладно лято. Особен микроклимат на селото му придава възвишението под което е разположено. Сравнително високо, то пази завет от студените зимни северни студове.

В землеописателната характеристика е твърде интересна хидрографията. От всички водни източници само река Луда Камчия е отбелязана на географската карта на България. Тя протича на изток покрай северните склонове на Подвиските възвишения и служи за северна граница на землището на селото. Преди да стане част от чашата на язовир Камчия, тя имаше голямо икономическо значение за жителите на Подвис.

ИсторияРедактиране

Изключително трудно е да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на с. Подвис, но землището му е сравнително богато на археологически находки, на материални следи, които показват, че в по-малка или по-голяма близост досегашното му местоположение са живеели хора, кипял е човешки живот, развивана е човешка дейност от древни времена.

Най-древната следа отвежда на около 3 км югозападно от селото, в местността, която жителите на Подвис и днес наричат Черковчето. Ако се съди от наименованието, тук би трябвало да е съществувала християнска култова сграда-църква или поне параклис. Предполага се, че са били малки подземни черквици, строени навярно в онова време, когато християнството е било гонено. Те са били естествено закривани от някогашната непроходима гора, остатъци от която има и днес, макар да е доста изсечена и унищожена.

Друга следа от античната епоха и в още по голяма близост до Подвис, ни отвежда в югоизточната посока, в местността Върбовец. Тук на около 700 метра от селото, вляво от шосето при обработка на земята, на повърхността са излизали керамични отломки. Предполага се, че те са фрагменти от битова и строителна керамика от античната епоха.

В землището на Подвис съществуват останки и на две тракийски надгробни могили-първата на 1800 метра западно от селото и вдясно от пътя за с.Есен; и втората на около 2 км от селото, на десния бряг на Стумбелската рекичка.

Немалко следи съществуват и като късно-антични и средновековни археологически обекти. Една от тези следи ни отвежда на северозапад от селото, в местностите Златна страна и Златен кайряк.

От всички археологически находки обаче е най-значителна крепостта Калето, по-точно Облеченото Кале. Разположено е на около 2,5 км североизточно от Подвис върху най-високия връх, с който завършват подвиските възвишения. Останките от керамика в района са от ранновизантийски (V-VI) и български произход-XII-XIV в. Това показва, че крепостта над селото е била използвана като важно военно съоръжение и от българската държава до падането ѝ под османска власт. С решение на Министерския съвет от 1965 г. е обявена за национален паметник на културата.

През Османския период селото носи името Гьокче Еврен. Големият български революционер, политик и писател Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) е бил овчар в с. Подвис от 1866 до 1870 г.

През 1941 г. селото се споменава в архивен документ от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението.[1]

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Язовир Камчия, осигуряващ питейно водоснабдяване на 73 населени места.
 
Гледка от Подвис към язовир Камчия

Народната носия на подвисци е забележителна и прочута. За селото и не само за него, тя е наследство с голяма историческа и културно-художествена стойност.

Подвиската народна носия е съхранена и пренесена по време на османската власт. В селото не е запомнено българин да е слагал на главата си фес, освен тези, които са били помохамеданчвани. Калпакът винаги е бил и си останал символ на българското.

Най-забележителна, разбира се е женската народна носия. Тя се дели на булчинска и моминска. Булчинската народна носия започвала от ризата. Тя била дълга до петите и се шиела от най-хубавото, кастарено платно. Ръкавите ѝ били широки и падали свободно до китките на ръцете.

Най-забележителен бил сукманът. Той се шиел от домашно изтъкан плат, от много тънко предена вълна и се боядисвал само в черен цвят.

Празничното моминско народно облекло било също богато на украса. Ръченикът бил от баро и се завързвала вала. Момата винаги излизала с голяма китка на главата.

В сравнение с женската, мъжката народна носия е по-строга и по-ограничена по отношение на цветовата си гама. Абата, от която се шиели потурите, не се боядисвали. Почтено място заемала ризата. Тя се шиела от домашно, памучно платно. Абата се шиела с ръкави, без копчета. Носила се винаги разкопчана.

Красиво и вълнуващо било хорото на Подвис. Без него празник не ставал. На Коледа и Великден то се виело по три дни. Не минавали без хора и семейните празници и тържества. Самата сватба започвала в съботния следобед с „руменик“-голямо хоро на „Беглишки харман“.

Редовни събитияРедактиране

В селото се спазват традициите. Всички, млади и стари се събират по празниците, като Великден и Коледа. Тогава те си припомнят всичко, което са преживели, колко безгрижно са израснали. Малките продължават традициите на техните прадеди, момците – коледуват, а момите – лазаруват.


.

На Антарктида има седловина носеща името на селото – седловина Подвис. Намира се на Брега на Дейвис, Земя на Греъм.

ЛичностиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. [http://archives.bg/wars/112-a0-b0-s-%D0%92_%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0# Месечно сведение от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението, стопански, просветни и др. въпроси с информация за Соболевата акция и организирането на акции против навлизането на германски войски в Бургас. Бургас, март 1941 г. ДА – Бургас, ф. 4К, оп. 1, а.е. 78, л. 2–5]