Сказуемо
Сказуемото е главна част на изречението, която изразява действие или състояние, като приписва признак на лицето или предмета, обозначен от подлога.[1] Подлогът също е главна част, но синтактично независима. Сказуемото е синтактично зависимо, защото се съгласува с подлога по лице и число, а когато притежава категорията род и не е съществително име, то се съгласува с подлога и по род. При синтактичен анализ сказуемото се открива с въпроса „Какво прави?“ и се подчертава с две прави черти.
Дефинициите на частите на изречението поначало се отнасят за простото изречение (съответно за отделно просто изречение в рамките на сложното). Горната дефиниция за сказуемо представя подлога и сказуемото като неразривно свързани и взаимно предполагащи се части на изречението. Така тя се отнася преди всичко за по-често срещаните двусъставни прости изречения.
Пример: Мария получава отлични оценки. В това изречение подлогът е Мария, сказуемото е получава.
Съществуват и едносъставни прости изречения; в тях липсва поне една от главните части. Така наречените едносъставни глаголни изречения са безлични; те притежават сказуемо (безличен глагол), но нямат подлог, затова глаголът е спрегнат в 3 л. ед.ч. и изразява процес без конкретен вършител.
Пример: След около час се мръкна.
Едносъставните именни изречения имат подлог, но нямат сказуемо. При тях обикновено се подразбира някакъв глагол за съществуване.
Пример: Китна горска поляна, тих ромон на поточе.
Неразчленимите прости изречения нямат нито подлог, нито сказуемо.
Примери: Да. И? Олеле!
Видове сказуеми
редактиранеСпоред състава си сказуемите се делят на няколко вида:[1]
- Глаголно сказуемо. Действието или състоянието се изразява от пълнозначен глагол (играя, уча, спя).
- Просто сказуемо. Състои се от една глаголна форма, която може да бъде проста или сложна.
- Примери:
- 1) Днес ще играя навън.
- 2) Иван не дойде при нас.
- 3) По това време щяха да са се събрали техните привърженици.
- 4) Крайбрежните скали бяха заливани от морските вълни.
- Проста глаголна форма е тази, която съдържа един-единствен глагол, и то пълнозначен, включително деятелно причастие, като може да съдържа също отрицателната частица не, въпросителната частица ли и някоя от възвратните частици се и си.
- Примери: тичам, ходила, мислело, не видях, грижат се, въобразява си, помниш ли.
- Сложна глаголна форма е тази, която е съставена от един пълнозначен глагол (в това число деятелно или страдателно причастие) и поне един спомагателен глагол (вкл. деятелно причастие), като може да съдържа съюза да и отрицателни, въпросителни и възвратни частици.
- Примери: ще замина, намислил е, щеше да дойде, щяла да си тръгне, нямало да учи.
- Тук спадат още формите в страдателен залог с минало страдателно причастие, напр. бяха поканени, както и сложните форми в повелително наклонение, напр. недей да чакаш, стига си пял, дано чуят.
- Съставно глаголно сказуемо се образува от две глаголни форми, свързани посредством съюза да, като втората глаголна форма е на пълнозначен глагол, а първата е на полуспомагателен глагол. Полуспомагателният глагол само доуточнява действието, изразено от пълнозначния глагол. Полуспомагателни глаголи са:
- модалните глаголи: мога, може, трябва, следва, налага се, бива, смея, умея и др.;
- фазовите глаголи: почвам, започвам, спирам, преставам, продължавам и др.
- Примери:
- 1) Трябва да отида на срещата.
- 2) Жена ми винаги успява да помири спорещите.
- 3) Започвам да чета „Под игото“.
- 4) Лястовичките взеха да отлитат на юг.
- 5) Работникът се залови да цепи дървата.
- 6) Синовете седнаха да делят бащиното наследство.
- Един и същи глагол може да бъде полуспомагателен в едни изречения, но пълнозначен в други.
- Глаголите успявам и сядам са полуспомагателни (модален и фазов) в примерите № 2 и № 6,
- но са пълнозначни в изреченията Той успя в търговията. и Те седнаха на масата.
- Всяка от глаголните форми в съставно глаголно сказуемо може да е проста (както в примерите дотук) или сложна (напр. щеше да престане да тропа, може да е дошъл).
- Съставно глаголно сказуемо образуват и два глагола в повелителни форми, когато единият от тях само подсилва значението на другия.
- Примери: Иди, че го разбери. Върви му помагай. Ела седни. Дай да се разберем.
- Преместването на някоя клитика е в състояние да промени структурата на изречението. Например Ела ми помогни. е просто изречение, защото съдържа едно сказуемо, което е съставно глаголно. Обаче изречението Ела, помогни ми. е сложно, тъй като съдържа две прости сказуеми.
- Сложно съставно глаголно сказуемо се образува от глаголните форми на един пълнозначен глагол и поне два полуспомагателни глагола, свързани със съюза да.
- Примери: може да трябва да разбирам, трябва да можеш да продължаваш да настояваш.
- Именно сказуемо се образува от име (съществително, прилагателно, числително) или местоимение, непосредствено предшествано от форма на глагола съм (или някоя от разновидностите му бивам и бъда) или от глагол с избледняло лексикално значение (ставам, оставам, представлявам, оказвам се и др.), тоест глагол, чийто смисъл приблизително съвпада със смисъла на глагола съм.
- Именното сказуемо винаги е съставно, защото се състои от форма на глагола съм (или негов синоним), която носи граматическото значение (време, лице и т.н.), и име, което изразява лексикалното значение.
- В българския език, когато именната част на сказуемото е членувана и е в мъжки род, единствено число, се използва пълен член.[2]
- Съставно именно сказуемо е именно сказуемо, което не съдържа полуспомагателни глаголи.
- То може да съдържа спомагателни глаголи във формата на глагола съм (или негов синоним).
- Примери с форми на глагола съм и разновидностите му:
- 1) Със съществително име: Петър е отличник.
- 2) С прилагателно име: Бъдете доволни всички.
- 3) С числително име: Щели да бъдат първи в състезанието.
- 4) С местоимение: Този пръстен би бил мой.
- Примери с глаголи с избледняло лексикално значение:
- 1) Нашият съученик стана лекар.
- 2) Остана здрав до преклонна възраст.
- 3) Вратата се оказа отключена.
- 4) Той се брои възпитан.
- Някои глаголи са с избледняло лексикално значение само в отделни случаи.
- Примери:
- 1) Сестра ти излезе неблагодарна. = Сестра ти се показа неблагодарна.
- Това са глаголи с избледняло лексикално значение, а двете сказуеми са съставни именни,
- като прилагателното неблагодарна е именната част на сказуемите в двата случая.
- Обаче в изреченията Тя излезе сърдита от стаята. и Тя се показа на вратата засмяна.
- глаголите не са с избледняло лексикално значение, сказуемите са прости (глаголни),
- а прилагателните имена сърдита и засмяна са сказуемни определения на двата подлога.
- 2) Студът представлява най-големият ни проблем. = Студът е най-големият ни проблем.
- Глаголът представлява е с избледняло значение и сказуемите са съставни именни,
- като изразът най-големият ни проблем е именната част на сказуемите в двете изречения.
- Но в изречението Адвокатът представлява обвиняемия. глаголът е пълнозначен,
- а субстантивираното прилагателно обвиняемия е допълнение, не е част от сказуемото.
- Разликата между двете значения на глагола оказва влияние на членуването.[2]
- Сложно съставно именно сказуемо е именно сказуемо с поне един полуспомагателен глагол.
- Примери:
- 1) В утрешното състезание ти трябва да станеш победител.
- 2) Жена ми продължава да е красива дори в старостта си.
- 3) След този провал той трябва да престане да е кмет.
Тази класификация не обхваща случаите, когато службата на сказуемо се изпълнява от междуметие
или гол глаголен горен (без окончание и основна гласна).[1] Такова сказуемо може да се смята за просто.
Примери:
- 1) Междуметие: И аз хоп! във водата.
- 2) Голи глаголни корени: Греб за сол да опита, лап с пръсти пържена рибка, лап кюфтенце. (Чудомир)
Прости и сложни изречения
редактиранеИзреченията се делят на прости и сложни според броя на сказуемите:
- Изречение с едно сказуемо се нарича просто.
- Примери:
- 1) Вчера не ходих на училище.
- 2) Днес ще правя контролно.
- 3) Купих хляб от магазина.
- Изречение с повече от едно сказуемо се нарича сложно.
- Примери:
- 1) Днес пак срещнах момичето, за което ти разказах.
- 2) Оценката от контролното, което направих вчера, е отлична.
- 3) Ще купя от хляба, който харесваш най-много.
Има разлика между сложна глаголна форма, съставно сказуемо и сложно изречение.
Пример:
- 1) Нямаше да плуват. е просто изречение с просто сказуемо, само глаголната форма е сложна.
- 2) Спряха да плуват. е просто изречение със съставно глаголно сказуемо от две прости глаголни форми.
- 3) Искаха да плуват. е сложно изречение с две прости сказуеми и две прости глаголни форми.