Отваря главното меню

Подолското възвишение (на украински: Поді́льська височина́; на руски: Подольское возвышенность) е обширна хълмиста област в югозападната част на Украйна, като се явява междинна зона между Източноевропейската равнина на север и североизток и склоновете на Източните Карпати на югозапад. Дължина около 560 km, ширина до 160 km.[1]

Подолско възвишение
Ukraine relief location map.jpg
49.0275° с. ш. 27.8562° и. д.
Местоположение на картата на Украйна
Общи данни
Местоположение Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of Moldova.svg Молдова
Надм. височина 130 – 471 m
Дължина 700 km
Ширина 200 km
Реки Днестър, Южен Буг
Селища Лвов, Виница
Ukraine Podol highland en.jpg

Простира се от северозапад на югоизток предимно в междуречието на реките Днестър на юг и югозапад и Южен Буг на север и североизток. На север плавно преминава в по-ниското Волинско възвишение, а на изток – с Приднепровското възвишение. В различни по-стари географски източници и географски карти двете възвишения се обединавят под едно название Волино-Подолско възвишение.[1]

Изградено е предимно от варовици, мергели, пясъчници и шисти, а в източната част от гранити и гнайси, препокрити с льосови и льосовидни наслаги. Релефът му се характеризира с обширни плоски възвишения и дълбоки, каньоновидни долини между тях. Височината му се понижава от 380 – 320 m на северозапад до 220 – 130 m на югоизток. Максимална височина връх Камула 472 m 49°41′12″ с. ш. 24°20′50″ и. д. / 49.686667° с. ш. 24.347222° и. д., разположен в северозападната му част, на 2 km югоизточно от село Подгородище, Лвовска област. Северният край на възвишението в резултат на интензивното ерозионно разчленение има хълмист релеф, като тук са разположени обособени по-малки възвишения: Толтри (Медобори), Гологори, Вороняки, Кременецко възвишение и др. Южната и югозападната, Приднестровска част на Подолското възвишение представлява стъпалообразна равнина, образувана от обширните надзаливни тераси на река Днестър.[1]

Подолското възвишение се явява вододел на водосборните басейни на реките Днестър на юг, Западен Буг на северозапад, Южен Буг на изток и Припят на север (десен приток на Днепър). От него водят вачалото си реките Западен Буг и Южен Буг, множество леви притоци на ДнестърСерет, Збруч, Мурафа и др. и два десни притока на ПрипятСтир и Горин с притока си Случ.[1]

Значителна част от територията на възвишението се обработва за целите на земеделието. Има запазени дъбови гори с примеси от габър и липа и обширни ливадни степи. В северните му части се срещат малки букови гори, а в южните са разпространени тревисто-типчаково-коилови степи.[1]

ИзточнициРедактиране