Лвивска област (на украински: Львівська область) е една от 24-те области на Украйна[2]. Площ 21 831 km² (17-о място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ). Население на 1 януари 2021 г. 2 497 750 души[1] (4-то място по население в Украйна, 5,58% от нейното население). Административен център град Лвив. Разстояние от Киев до Лвов 575 km.

Лвивска област
Львівська область
Знаме
      
Герб
Lviv in Ukraine.svg
Страна  Украйна
Адм. център Лвив
Площ 21 831 km²
Население 2 497 750 [1] души (2021)
Райони 7
Езици Украински
Lviv Oblast location map.svg
Лвивска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Най-старият град в областта е Лвив, признат официално за такъв през 1340 г., а първоначалното му основаване е към 1241 г. (по други сведения към 1260 или 1268 г.). Освен него през 1238 г. за първи път се споменават в летописите селищата Дрогобич и Самбир, а през 1396 г. – Стрий. Повечето от останалите градове на територията на областта възникват през Средновековието, но са признати официално за такива през различни периоди. Най-новите градове са: Глиняни (1993 г.), Моршин (1996 г.) и Нови Калинив (2005 г.). През септември 1939 г. източната част на Полша е анексирана от СССР и територията на областта влиза в спределите на Украинската ССР, а на 4 декември 1939 г. е образувана Лвивска област в състава на републиката. На 21 май 1959 г. към Лвивска област е присъединена територията на заличената Дрогобичка област и Лвивска област се оформя в съвременните си граници.

Географска характеристикаРедактиране

Лвивска област се намира в западна част на Украйна. На запад и северозапад граничи с Полша, на север – с Волинска област, на североизток – с Ровненска област, на изток – с Тернополска област, на югоизток – с Ивано-Франкивска област и на югозапад – със Закарпатска област. В тези си граници заема площ от 21 831 km² (17-о място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ).[3]

Областта е разположена предимно в пределите на Волинското и Подилското възвишения, отделни части от които носят различни наименования: Розточе (височина 414 m), Малое Полесие (276 m), Ополе и Гологори (471 m). Южно от тях се простира полоса от предпланините на Карпатите, за релефа на които са характерни редуването на терасовидни равнини (Верхнеднестровска, Стрийска и др.) с хълмисти и плоски вододели с височина 300 – 400 m. На юг, със стръмен откос се извисяват Украинските Карпати (част от Източните Карпати), които са представени от система от успоредни хребети с височина 600 – 1000 m, максимална връх Пикуй 1408 m, 48°49′46″ с. ш. 23°00′03″ и. д. / 48.829444° с. ш. 23.000833° и. д., издигащ се на границата със Закарпатска област.[3]

Територията на Лвивска област попада в три водосборни басейна. Северната и западната част на областта принадлежи към водосборния басейн на река Висла, като тук текат нейните десни притоци Западен Буг (горното течение, с притоците си Полтва, Рата, Солокия и др.) и Сан с притоки си Вишня. През североизточната част на областта преминава горното течение на река Стир (десен приток на Припят, от басейна на Днепър). През южната половина на областта протича горното течение на река Днестър с притоците си Тисменица, Стрий, Свича и др. Характерна особеност в режима на Днестър и Стрий са лятно-есенните, по-рядко зимните, понякога катастрофални прииждания, предизвикани от поройни дъждове в Карпатите или едновременното топене на снеговете. В областта са изградени около 400 микроязовири с обща площ 33 km².[3]

В почвената покривна на областта преобладават сивите лесостепни оподзолени почви, развити върху льосовидни наслаги, които заемат около 45% от цялата обработваема земя. Над 35% от земеделския фонд заемат преувлажнените ливадни и ливадно-блатни почви, а почти 23% – ливадно-подзолистите, глинестите и песъчливите почви. Значително разпространение (8% от обработваемите земи) имат карбонатните почви, отличаващи се с високо естествено плодородие. Като цяло почвите в областта се характеризират със своята оподзоленост и преувлажненост и се нуждаят от осушителни мелиорации и наторяване. В равнинните части са характерни горската (на север) и лесостепната (на юг) растителност, а за предпланинските и планинските райони – горската и ливадната. Горите заемат около 26% от територията на областта, като в северната равнинна част преобладават боровите и борово-дъбовите гори, а в южната равнинна част – дъбово-габъровите и дъбово-буковите гори. В предпланинските части са развити дъбово-буковите и буково-еловите гори, а в планинските – буково-еловите и смърчови гори. Ливадите и блатата заемат около 30% от площта на областта. Животинският свят има смесен характер и включва източноевропейски, западноевропейски, средиземноморски бореални и планински видове. Специфични карпатски видове се явяват карпатският тритон, петнистият саламандър, карпатски глухар, карпатска белка, карпатски елен и др. В равнините обитават подолска къртица, блатна костенурка и др. В областта са аклиматизирани и реаклиматизирани петнист елен, зубър, ондатра, енотовидно куче, лос, нутрия, американска норка, черно-кафява лисица, норвежки песец.[3]

КлиматРедактиране

Климатът на областта е умерено континентален с мека зима с епизодични затопляния и топло, влажно лято. Средна януарска температура от -4,1 °C в равнинната част (град Лвов) до -6,1 °C в планинските части и средна юлска съответно 18,3 °C и 12,8 °C. Годишна сума на валежите варира от 650 mm в равнинните райони до 750 – 1000 mm в предпланинските и планинските части с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 210 денонощия в равнините до 190 – 195 денонощия в планините[4].

Лвивска област
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
47
 
-0
-6
 
 
49
 
1
-5
 
 
54
 
7
-1
 
 
62
 
14
4
 
 
94
 
19
9
 
 
91
 
22
13
 
 
113
 
24
15
 
 
83
 
24
15
 
 
77
 
19
10
 
 
61
 
13
6
 
 
55
 
7
2
 
 
53
 
2
-3
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: Lviv Oblast Climate-Data.org

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2021 г. населението на Лвивска област област е наброявало 2 497 750 души (5,58% от населението на Украйна). Гъстота 115,91 души/km². Градско население 60,96%.

Етнически състав за 2001 г.: украинци - 94,8%, руснаци - 3,55%, поляци - 0,73%, беларуси - 0,21%, евреи - 0,1% и др[5].

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Лвивска област се дели на 7 административни района, 44 града, в т.ч. 9 града с областно подчинение и 35 града с районно подчинение, 34 селища от градски тип и 6 градски района (в град Лвов).[1]

 
Карта на административно-териториалното деление на Лвивска област
Административно-териториално деление на Лвивска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Лвив
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Борислав 37 35 781 гр. Борислав 33 537 105 Схидница
2. Дрогобич 45 118 660 гр. Дрогобич 98 015 86 гр. Стебник
3. Лвив 192 759 459 гр. Лвив 728 350 - гр. Винники, Брюховичи, Рудно
4. Моршин 20 5776 гр. Моршин 5776 85
5. Нови Роздол 22 28 582 гр. Нови Роздил 28 582 57
6. Самбор 24 35 026 гр. Самбир 35 026 76
7. Стрий 17 59 628 гр. Стрий 59 628 72
8. Трускавец 70 28 732 гр. Трускавец 28 732 91
9. Червоноград 21 96 388 гр. Червоноград 82 395 73 гр. Соснивка, Гирняк
Административен район
1. Бродивски 1157 58 873 гр. Броди 23 682 102 Пидкамин
2. Буски 856 46 407 гр. Буск 8561 53 Красне, Олеско
3. Городоцки 727 69 133 гр. Городок 16 199 28 гр. Комарно, Велики Любен
4. Дрогобицки 1217 74 588 гр. Дрогобич 86 Меденичи, Подбуж
5. Жидачивски 997 67 465 гр. Жидачив 11 683 68 гр. Ходорив, Гниздичев, Журавно, Нови Стрилища
6. Жовкивски 1295 110 405 гр. Жовква 16 163 27 гр. Дубляни, гр. Рава Руска, Куликов, Магерив
7. Золочивски 1097 69 309 гр. Золочив 24 152 66 гр. Глиняни, Поморяни
8. Камянскобуски 867 57 274 гр. Камянка Буска 11 510 41 Добротвор, Запитив, Нови Яричив
9. Мостиски 845 56 980 гр. Мостиска 9044 66 гр. Судова Вишня
10. Миколаивски 675 63 147 гр. Миколаив 14 839 38 Роздил
11. Перемишлянски 918 38 685 гр. Перемишляни 7499 46 гр. Бибрка
12. Пустомитивски 953 118 615 гр. Пустомити 9762 20 Щирец
13. Радехивски 1144 47 524 гр. Радехив 9181 69 Лопатин
14. Самбирски 934 68 087 гр. Самбор 76 гр. Нови Калинив, гр. Рудки, Дубляни
15. Сколивски 1471 47 567 гр. Сколе 6742 106 Верхне Синевидне, Славске
16. Сокалски 1573 92 376 гр. Сокал 23 567 78 гр. Белз, гр. Велики Мости, гр. Угнив, Жвирка
17. Старосамбирски 1245 77 679 гр. Стари Самбир 5603 95 гр. Добромил, гр. Хирив, Нижанковичи, Стара Сил
18. Стрийски 809 61 886 гр. Стрий 72 Дашава
19. Туркивски 1193 49 714 гр. Турка 7306 137 Бориня
20. Яворивски 1548 125 680 гр. Яворив 13 500 53 гр. Новояворивск, Ивано-Франкове, Краковец, Немирив, Шкло

ИзточнициРедактиране