Лвовска област
Лвовска област (на украински: Львівська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 21 831 km² (17-о място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 530 363 души[1] (4-то място по население в Украйна, 5,58% от нейното население). Административен център град Лвов. Разстояние от Киев до Лвов 575 km.
Лвовска област Львівська область |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Адм. център | Лвов |
Площ | 21 831 km² |
Население |
2 530 363 души (2017) 116 души/km² |
Райони | 20 + 9 |
Губернатор | Маркиян Маркиянович Малски |
Лвовска област в Общомедия |
Историческа справкаРедактиране
Най-старият град в областта е Лвов, признат официално за такъв през 1340 г., а първоначалното му основаване е към 1241 г. (по други сведения към 1260 или 1268 г.). Освен него през 1238 г. за първи път се споменават в летописите селищата Дрогобич и Самбор, а през 1396 г. – Стрий. Повечето от останалите градове на територията на областта възникват през Средновековието, но са признати официално за такива през различни периоди. Най-новите градове са: Глиняни (1993 г.), Моршин (1996 г.) и Нови Калинов (2005 г.). През септември 1939 г. източната част на Полша е анексирана от СССР и територията на областта влиза в спределите на Украинската ССР, а на 4 декември 1939 г. е образувана Лвовска област в състава на републиката. На 21 май 1959 г. към Лвовска област е присъединена територията на заличената Дрогобичка област и Лвовска област се оформя в съвременните си граници.
Географска характеристикаРедактиране
Лвовска област се намира в западна част на Украйна. На запад и северозапад граничи с Полша, на север – с Волинска област, на североизток – с Ровненска област, на изток – с Тернополска област, на югоизток – с Ивано-Франкивска област и на югозапад – със Закарпатска област. В тези си граници заема площ от 21 831 km² (17-о място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ).[2]
Областта е разположена предимно в пределите на Волинското и Подолското възвишения, отделни части от които носят различни наименования: Розточе (височина 414 m), Малое Полесие (276 m), Ополе и Гологори (471 m). Южно от тях се простира полоса от предпланините на Карпатите, за релефа на които са характерни редуването на терасовидни равнини (Верхнеднестровска, Стрийска и др.) с хълмисти и плоски вододели с височина 300 – 400 m. На юг, със стръмен откос се извисяват Украинските Карпати (част от Източните Карпати), които са представени от система от успоредни хребети с височина 600 – 1000 m, максимална връх Пикуй 1408 m, , издигащ се на границата със Закарпатска област.[2]
Климатът на областта е умерено континентален с мека зима с епизодични затопляния и топло, влажно лято. Средна януарска температура от -4,1 °C в равнинната част (град Лвов) до -6,1 °C в планинските части и средна юлска съответно 18,3 °C и 12,8 °C. Годишна сума на валежите варира от 650 mm в равнинните райони до 750 – 1000 mm в предпланинските и планинските части с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 210 денонощия в равнините до 190 – 195 денонощия в планините.[2]
Територията на Лвовска област попада в три водосборни басейна. Северната и западната част на областта принадлежи към водосборния басейн на река Висла, като тук текат нейните десни притоци Западен Буг (горното течение, с притоците си Полтва, Рата, Солокия и др.) и Сан с притоки си Вишня. През североизточната част на областта преминава горното течение на река Стир (десен приток на Припят, от басейна на Днепър). През южната половина на областта протича горното течение на река Днестър с притоците си Тисменица, Стрий, Свича и др. Характерна особеност в режима на Днестър и Стрий са лятно-есенните, по-рядко зимните, понякога катастрофални прииждания, предизвикани от поройни дъждове в Карпатите или едновременното топене на снеговете. В областта са изградени около 400 микроязовири с обща площ 33 km².[2]
В почвената покривна на областта преобладават сивите лесостепни оподзолени почви, развити върху льосовидни наслаги, които заемат около 45% от цялата обработваема земя. Над 35% от земеделския фонд заемат преувлажнените ливадни и ливадно-блатни почви, а почти 23% – ливадно-подзолистите, глинестите и песъчливите почви. Значително разпространение (8% от обработваемите земи) имат карбонатните почви, отличаващи се с високо естествено плодородие. Като цяло почвите в областта се характеризират със своята оподзоленост и преувлажненост и се нуждаят от осушителни мелиорации и наторяване. В равнинните части са характерни горската (на север) и лесостепната (на юг) растителност, а за предпланинските и планинските райони – горската и ливадната. Горите заемат около 26% от територията на областта, като в северната равнинна част преобладават боровите и борово-дъбовите гори, а в южната равнинна част – дъбово-габъровите и дъбово-буковите гори. В предпланинските части са развити дъбово-буковите и буково-еловите гори, а в планинските – буково-еловите и смърчови гори. Ливадите и блатата заемат около 30% от площта на областта. Животинският свят има смесен характер и включва източноевропейски, западноевропейски, средиземноморски бореални и планински видове. Специфични карпатски видове се явяват карпатският тритон, петнистият саламандър, карпатски глухар, карпатска белка, карпатски елен и др. В равнините обитават подолска къртица, блатна костенурка и др. В областта са аклиматизирани и реаклиматизирани петнист елен, зубър, ондатра, енотовидно куче, лос, нутрия, американска норка, черно-кафява лисица, норвежки песец.[2]
НаселениеРедактиране
На 1 януари 2017 г. населението на Лвовска област област е наброявало 2 530 363 души (5,58% от населението на Украйна). Гъстота 115,91 души/km². Градско население 60,96%. Етнически състав: украинци 94,8%, руснаци 3,6%, поляци 0,7%, беларуси0,2%, евреи 0,1% и др.[1]
Административно-териториално делениеРедактиране
В административно-териториално отношение Лвовска област се дели на 9 областни градски окръга, 20 административни района, 44 града, в т.ч. 9 града с областно подчинение и 35 града с районно подчинение, 34 селища от градски тип и 6 градски района (в град Лвов).[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Лвов (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Борислав | 37 | 35 781 | гр. Борислав | 33 537 | 105 | Сходница |
2. Дрогобич | 45 | 118 660 | гр. Дрогобич | 98 015 | 86 | гр. Стебник |
3. Лвов | 192 | 759 459 | гр. Лвов | 728 350 | - | гр. Винники, Брюховичи, Рудно |
4. Моршин | 20 | 5776 | гр. Моршин | 5776 | 85 | |
5. Нови Роздол | 22 | 28 582 | гр. Нови Роздол | 28 582 | 57 | |
6. Самбор | 24 | 35 026 | гр. Самбор | 35 026 | 76 | |
7. Стрий | 17 | 59 628 | гр. Стрий | 59 628 | 72 | |
8. Трускавец | 70 | 28 732 | гр. Трускавец | 28 732 | 91 | |
9. Червоноград | 21 | 96 388 | гр. Червоноград | 82 395 | 73 | гр. Сосновка, Горняк |
Административен район | ||||||
1. Бродовски | 1157 | 58 873 | гр. Броди | 23 682 | 102 | Подкамен |
2. Буски | 856 | 46 407 | гр. Буск | 8561 | 53 | Красное, Олеско |
3. Городокски | 727 | 69 133 | гр. Городок | 16 199 | 28 | гр. Комарно, Велики Любен |
4. Дрогобички | 1217 | 74 588 | гр. Дрогобич | 86 | Меденичи, Подбуж | |
5. Жидачовски | 997 | 67 465 | гр. Жидачов | 11 683 | 68 | гр. Ходоров, Гнездичев, Журавно, Новие Стрелища |
6. Жолковски | 1295 | 110 405 | гр. Жолква | 16 163 | 27 | гр. Дубляни, гр. Рава Руская, Куликов, Магеров |
7. Золочевски | 1097 | 69 309 | гр. Золочев | 24 152 | 66 | гр. Глиняни, Поморяни |
8. Каменскобугски | 867 | 57 274 | гр. Каменка Бугская | 11 510 | 41 | Добротвор, Запитов, Нови Яричев |
9. Мостиски | 845 | 56 980 | гр. Мостиска | 9044 | 66 | гр. Судовая Вишня |
10. Николаевски | 675 | 63 147 | гр. Николаев | 14 839 | 38 | Роздол |
11. Перемишлянски | 918 | 38 685 | гр. Перемишляни | 7499 | 46 | гр. Бобърка |
12. Пустомитовски | 953 | 118 615 | гр. Пустомити | 9762 | 20 | Щирец |
13. Радеховски | 1144 | 47 524 | гр. Радехов | 9181 | 69 | Лопатин |
14. Самборски | 934 | 68 087 | гр. Самбор | 76 | гр. Нови Калинов, гр. Редки, Дубляни | |
15. Сколевски | 1471 | 47 567 | гр. Сколе | 6742 | 106 | Верхнее Синевидное, Славское |
16. Сокалски | 1573 | 92 376 | гр. Сокал | 23 567 | 78 | гр. Белз, гр. Великие Мости, гр. Угнев, Жвирка |
17. Старосамборски | 1245 | 77 679 | гр. Стари Самбор | 5603 | 95 | гр. Добромил, гр. Хиров, Нижанковичи, Старая Сол |
18. Стрийски | 809 | 61 886 | гр. Стрий | 72 | Дашава | |
19. Турковски | 1193 | 49 714 | гр. Турка | 7306 | 137 | Бориня |
20. Яворовски | 1548 | 125 680 | гр. Яворов | 13 500 | 53 | гр. Новояворовск, Ивано-Франково, Краковец, Немиров, Шкло |