Лвовска област

Лвивска област (на украински: Львівська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 21 831 km² (17-о място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ). Население на 1 януари 2021 г. 2 497 750 души (4-то място по население в Украйна, 5,58% от нейното население). Административен център град Лвив. Разстояние от Киев до Лвов 575 km.

Лвивска област Львівська область
Страна	Украйна
Адм. център	Лвив
Площ	21 831 km²
Население	2 497 750 души (2021)
Райони	7
Езици	Украински
Лвовска област в Общомедия

Историческа справка

Най-старият град в областта е Лвив, признат официално за такъв през 1340 г., а първоначалното му основаване е към 1241 г. (по други сведения към 1260 или 1268 г.). Освен него през 1238 г. за първи път се споменават в летописите селищата Дрогобич и Самбир, а през 1396 г. – Стрий. Повечето от останалите градове на територията на областта възникват през Средновековието, но са признати официално за такива през различни периоди. Най-новите градове са: Глиняни (1993 г.), Моршин (1996 г.) и Нови Калинив (2005 г.). През септември 1939 г. източната част на Полша е анексирана от СССР и територията на областта влиза в спределите на Украинската ССР, а на 4 декември 1939 г. е образувана Лвивска област в състава на републиката. На 21 май 1959 г. към Лвивска област е присъединена територията на заличената Дрогобичка област и Лвивска област се оформя в съвременните си граници.

Географска характеристика

Лвивска област се намира в западна част на Украйна. На запад и северозапад граничи с Полша, на север – с Волинска област, на североизток – с Ровненска област, на изток – с Тернополска област, на югоизток – с Ивано-Франкивска област и на югозапад – със Закарпатска област. В тези си граници заема площ от 21 831 km² (17-о място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ).

Областта е разположена предимно в пределите на Волинското и Подилското възвишения, отделни части от които носят различни наименования: Розточе (височина 414 m), Малое Полесие (276 m), Ополе и Гологори (471 m). Южно от тях се простира полоса от предпланините на Карпатите, за релефа на които са характерни редуването на терасовидни равнини (Верхнеднестровска, Стрийска и др.) с хълмисти и плоски вододели с височина 300 – 400 m. На юг, със стръмен откос се извисяват Украинските Карпати (част от Източните Карпати), които са представени от система от успоредни хребети с височина 600 – 1000 m, максимална връх Пикуй 1408 m, 48°49′46″ с. ш. 23°00′03″ и. д.48.829444° с. ш. 23.000833° и. д.48.829444, 23.000833, издигащ се на границата със Закарпатска област.

Територията на Лвивска област попада в три водосборни басейна. Северната и западната част на областта принадлежи към водосборния басейн на река Висла, като тук текат нейните десни притоци Западен Буг (горното течение, с притоците си Полтва, Рата, Солокия и др.) и Сан с притоки си Вишня. През североизточната част на областта преминава горното течение на река Стир (десен приток на Припят, от басейна на Днепър). През южната половина на областта протича горното течение на река Днестър с притоците си Тисменица, Стрий, Свича и др. Характерна особеност в режима на Днестър и Стрий са лятно-есенните, по-рядко зимните, понякога катастрофални прииждания, предизвикани от поройни дъждове в Карпатите или едновременното топене на снеговете. В областта са изградени около 400 микроязовири с обща площ 33 km².

В почвената покривна на областта преобладават сивите лесостепни оподзолени почви, развити върху льосовидни наслаги, които заемат около 45% от цялата обработваема земя. Над 35% от земеделския фонд заемат преувлажнените ливадни и ливадно-блатни почви, а почти 23% – ливадно-подзолистите, глинестите и песъчливите почви. Значително разпространение (8% от обработваемите земи) имат карбонатните почви, отличаващи се с високо естествено плодородие. Като цяло почвите в областта се характеризират със своята оподзоленост и преувлажненост и се нуждаят от осушителни мелиорации и наторяване. В равнинните части са характерни горската (на север) и лесостепната (на юг) растителност, а за предпланинските и планинските райони – горската и ливадната. Горите заемат около 26% от територията на областта, като в северната равнинна част преобладават боровите и борово-дъбовите гори, а в южната равнинна част – дъбово-габъровите и дъбово-буковите гори. В предпланинските части са развити дъбово-буковите и буково-еловите гори, а в планинските – буково-еловите и смърчови гори. Ливадите и блатата заемат около 30% от площта на областта. Животинският свят има смесен характер и включва източноевропейски, западноевропейски, средиземноморски бореални и планински видове. Специфични карпатски видове се явяват карпатският тритон, петнистият саламандър, карпатски глухар, карпатска белка, карпатски елен и др. В равнините обитават подолска къртица, блатна костенурка и др. В областта са аклиматизирани и реаклиматизирани петнист елен, зубър, ондатра, енотовидно куче, лос, нутрия, американска норка, черно-кафява лисица, норвежки песец.

• 

  Тустань

• 

  Бескиди

• 

  Пикуй

• 

  Парашка

• 

  Водопад Гуркало

• 

  Село Жашкив

Климат

Климатът на областта е умерено континентален с мека зима с епизодични затопляния и топло, влажно лято. Средна януарска температура от -4,1 °C в равнинната част (град Лвов) до -6,1 °C в планинските части и средна юлска съответно 18,3 °C и 12,8 °C. Годишна сума на валежите варира от 650 mm в равнинните райони до 750 – 1000 mm в предпланинските и планинските части с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 210 денонощия в равнините до 190 – 195 денонощия в планините.

Лвивска област Климатограма Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     47   -0 -6     49   1 -5     54   7 -1     62   14 4     94   19 9     91   22 13     113   24 15     83   24 15     77   19 10     61   13 6     55   7 2     53   2 -3 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: Lviv Oblast Climate-Data.org

Население

На 1 януари 2021 г. населението на Лвивска област област е наброявало 2 497 750 души (5,58% от населението на Украйна). Гъстота 115,91 души/km². Градско население 60,96%.

Етнически състав за 2001 г.: украинци - 94,8%, руснаци - 3,55%, поляци - 0,73%, беларуси - 0,21%, евреи - 0,1% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Лвивска област се дели на 7 административни района, 44 града, в т.ч. 9 града с областно подчинение и 35 града с районно подчинение, 34 селища от градски тип и 6 градски района (в град Лвов).

Карта на административно-териториалното деление на Лвивска област

Административно-териториално деление на Лвивска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Лвив (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Борислав	37	35 781	гр. Борислав	33 537	105	Схидница
2. Дрогобич	45	118 660	гр. Дрогобич	98 015	86	гр. Стебник
3. Лвив	192	759 459	гр. Лвив	728 350	-	гр. Винники, Брюховичи, Рудно
4. Моршин	20	5776	гр. Моршин	5776	85
5. Нови Роздол	22	28 582	гр. Нови Роздил	28 582	57
6. Самбор	24	35 026	гр. Самбир	35 026	76
7. Стрий	17	59 628	гр. Стрий	59 628	72
8. Трускавец	70	28 732	гр. Трускавец	28 732	91
9. Червоноград	21	96 388	гр. Червоноград	82 395	73	гр. Соснивка, Гирняк
Административен район
1. Бродивски	1157	58 873	гр. Броди	23 682	102	Пидкамин
2. Буски	856	46 407	гр. Буск	8561	53	Красне, Олеско
3. Городоцки	727	69 133	гр. Городок	16 199	28	гр. Комарно, Велики Любен
4. Дрогобицки	1217	74 588	гр. Дрогобич		86	Меденичи, Подбуж
5. Жидачивски	997	67 465	гр. Жидачив	11 683	68	гр. Ходорив, Гниздичев, Журавно, Нови Стрилища
6. Жовкивски	1295	110 405	гр. Жовква	16 163	27	гр. Дубляни, гр. Рава Руска, Куликов, Магерив
7. Золочивски	1097	69 309	гр. Золочив	24 152	66	гр. Глиняни, Поморяни
8. Камянскобуски	867	57 274	гр. Камянка Буска	11 510	41	Добротвор, Запитив, Нови Яричив
9. Мостиски	845	56 980	гр. Мостиска	9044	66	гр. Судова Вишня
10. Миколаивски	675	63 147	гр. Миколаив	14 839	38	Роздил
11. Перемишлянски	918	38 685	гр. Перемишляни	7499	46	гр. Бибрка
12. Пустомитивски	953	118 615	гр. Пустомити	9762	20	Щирец
13. Радехивски	1144	47 524	гр. Радехив	9181	69	Лопатин
14. Самбирски	934	68 087	гр. Самбор		76	гр. Нови Калинив, гр. Рудки, Дубляни
15. Сколивски	1471	47 567	гр. Сколе	6742	106	Верхне Синевидне, Славске
16. Сокалски	1573	92 376	гр. Сокал	23 567	78	гр. Белз, гр. Велики Мости, гр. Угнив, Жвирка
17. Старосамбирски	1245	77 679	гр. Стари Самбир	5603	95	гр. Добромил, гр. Хирив, Нижанковичи, Стара Сил
18. Стрийски	809	61 886	гр. Стрий		72	Дашава
19. Туркивски	1193	49 714	гр. Турка	7306	137	Бориня
20. Яворивски	1548	125 680	гр. Яворив	13 500	53	гр. Новояворивск, Ивано-Франкове, Краковец, Немирив, Шкло