Попина

българско село

Попина е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра.

Попина
Общи данни
Население 535 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 50,495 km²
Надм. височина 17 m
Пощ. код 7590
Тел. код 08668
МПС код СС
ЕКАТТЕ 57577
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Ситово
Сезгин Алиибрям
(ДПС)
Кметство
   кмет
Попина
Иван Иванов
(ГЕРБ, ПДСД)

ГеографияРедактиране

Попина се намира на 14 км от общинския център - Ситово и на 37 км от областния център - Силистра. Селото е на брега на река Дунав, с богата растителност и е известно с кайсиевите си масиви.

ИсторияРедактиране

За името на село Попина има две предположения.

Една част от възрастното население твърдят, че през Възраждането Попина са излезли много попове, отличаващи се с начетоността и уменията си да проповядват християнската религия. Те отивали да вършат това и в близките и далечни околни села. По този повод селището било наречено попското селище, а от там – Попина.

Други твърдят, че далеч преди Възраждането в селото имало свещеник, отличаващ се с хуманността, свободолюбието си и безграничната си ненавист към турските завоеватели и гръцкото фанариотство. В защита на невинното българско население свещеникът бил посечен от турците, а селото наречено попско село – Поп Кьой.

В първите писмени документи селото се среща с наименованието Попина.

През IV век римляните построяват военно укрепление в днешните попински земи, познато с наименованието „Калето“. До военните укрепления на римляните се оформяли селища, в които живеели граждани, обслужващи войската.

Калето в онова далечно минало съществувала гостилница Popina в която подкрепяли силите си пътуващите между две големи дунавски крепости – Дуросторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан). Около гостилницата възникнало селище, което постепенно нараснало. Затова може би днес местността в непосредствена близост на изток от „Калето“ се нарича „Градище“, както го наричали славяните след идването си в попинските земи. Вероятно те запазили наименованието Попина.

От историческите данни се съди, че още през IV век. Попина съществува като селище. През различните епохи тук са кръстосвали различни племена и народности, които безспорно оставили следи от себе си и в етническия състав на населението.

Днешното население на селището се смята за коренно население, останало още от Второто българско царство. Населението спада към гребенско – елийското. Гребенците носят наименованието си от гребена на младоженката (женска шапка, която е направена като гребен на петел и се носи от младата булка до 10 години – докато добие 3 – 4 деца) Гребенът се казва още и „скуфия“.

Попина се сочи като чисто българско село. Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.

През XIX век в Попина се заселват малък брой българи от Търновско, Дряновско, Еленско, Сопотско и др. места. Тия родове били наречени балканджии и горненци.

След Румънската колонизация в селото се заселват около 40 семейства от Алмали.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква „Св. Георги Победоносец“
  • Народно Читалище „Никола Йонков Вапцаров“. Към читалището действа самодеен състав – женска певческа група и е изградена музейна експозиция.

Редовни събитияРедактиране

  • Всяко лято, обикновено в първата десетдневка на август, се провежда Празник на Дунав на брега на реката. Типични традиционни игри, запазени от миналото, са преплуването на Дунав, хващане на прасенце, ходене по намазана с грес дървена греда над водата.
  • Селски събор – Гергьовден (06.05)

ДругиРедактиране

Археологически особености

При разкопки в местността „Дренчето“ е намерена керамика от тракийско време. По-богати са находките в попинското землище от римската епоха (IV-VI век), открити в местността „Калето“. При разкопките през 1954 г. се установяват два културни пласта – долен (античен) и долен (средновековен).

Местността „Калето“ е била римски военен лагер, разположен между важните крепости на Дунав – Дорусторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан), където минава римски път, останките от който личат и днес.

Изследвани са 4 раннославянски селища: Джеджови лозя, Дренчето, Момчила (остров сред блатото в местността „Калето“).

Исторически паметници

Паметник на загиналите в Отечествената война – намира се в центъра на селото.

ЛичностиРедактиране

Родени
  • Илия Иванов Равалиев - учител; краевед; изследовател; автор на множество статии, книги и публикации за селото („Попина през вековете“ и др.)
  • Евдокия – дългогодишна игуменка на манастира „Света Троица“ край гр. Велико Търново.

Кметове на с. ПопинаРедактиране

  • 2003 – 2007 – Иван Петров Иванов – Партия „Съюз на Демократичните Сили“[1]
  • 2007 – 2011 – Радка Здравкова Карарадова – БСП[2]
  • 2011 – 2015 – Иван Петров Иванов – КП „ЗАЕДНО ЗА ОБЩИНА СИТОВО“: „ГЕРБ“, ПД „СОЦИАЛДЕМОКРАТИ“[3]
  • 2015 – Светла Радева Удрева – БСДП[4]

ДругиРедактиране

Обичаи

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране