Кайсия

вид растение

Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae).

Кайсия
Apricots.jpg
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
вид:Кайсия (P. armeniaca)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Кайсия в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиРедактиране

Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години. Листата му са елипсовидни – лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете – бели или розови.

Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните – през август.

ПроизходРедактиране

 
Цъфтящи кайсии.
Кайсия
Apricots, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия201 kJ (50 kcal)
Въглехидрати11.12 g
      Захари9.24 g
      Сукроза5.87 g
      Глюкоза2.37 g
      Фруктоза0.94 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.06 g
      Галактоза0 g
   Влакна2 g
Мазнини0.39 g
   Наситени0.027 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.17 g
   Полиненаситени0.077 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1.4 g
Вода86.35 g
Пепел0.75 g
Кайсия в Общомедия
Витамин A0 μg (0%)
   α-каротин19 μg
   β-каротин1094 μg (122%)
Тиамин (B1)0.03 mg (3%)
Рибофлавин (B2)0.04 mg (3%)
Ниацин (B3)0.6 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5)0.24 mg (5%)
Пиридоксин (B6)0.054 mg (4%)
Фолиева к-на (B9)9 μg (2%)
Кобаламин (B12)0 μg (0%)
Витамин C10 mg (11%)
Витамин D0 μg (0%)
Витамин Е0.89 mg (6%)
Витамин K3.3 μg (3%)
Ликопен0 μg
Кайсия в Общомедия
Калций, Ca13 mg (1%)
Желязо, Fe0.39 mg (5%)
Магнезий, Mg10 mg (3%)
Фосфор, P23 mg (3%)
Калий, K259 mg (6%)
Натрий, Na1 mg (0%)
Цинк, Zn0.2 mg (2%)
Мед, Cu0.078 mg (9%)
Манган, Mn0.077 mg (3%)
Селен, Se0.1 μg (0%)
Кайсия в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Родината на кайсията е Североизточна Армения. В Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение – Персия, Мала Азия.

Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия.

Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

ЗарзалиРедактиране

Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.

ПроизводствоРедактиране

Най-големият производител на кайсии в света е Турция, следвана от Иран, Узбекистан, Италия, Алжир, Пакистан и други.

ИзточнициРедактиране

  1. Prunus armeniaca (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)