Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae).

Кайсия
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
вид:Кайсия (P. armeniaca)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Кайсия в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристики редактиране

Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години. Листата му са елипсовидни – лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете – бели или розови.

Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните – през август.

Произход редактиране

 
Цъфтящи кайсии.
Кайсия
Apricots, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия201 kJ (50 kcal)
Въглехидрати11.12 g
      Захари9.24 g
      Сукроза5.87 g
      Глюкоза2.37 g
      Фруктоза0.94 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.06 g
      Галактоза0 g
   Влакна2 g
Мазнини0.39 g
   Наситени0.027 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.17 g
   Полиненаситени0.077 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1.4 g
Вода86.35 g
Пепел0.75 g
Калций, Ca13 mg
Желязо, Fe0.39 mg
Магнезий, Mg10 mg
Фосфор, P23 mg
Калий, K259 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.2 mg
Мед, Cu0.078 mg
Манган, Mn0.077 mg
Селен, Se0.1 μg
  Други
Кайсия в Общомедия

Родината на кайсията е Североизточна Армения. В Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение – Персия, Мала Азия.

Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия.

Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Зарзали редактиране

Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.

Производство редактиране

Производство на кайсии за 2021 г. в тона [2]
Държава Количество %
1   Турция 800 000 22,36
2   Узбекистан 424 734 11,87
3   Иран 432 3019,08 9,03
4   Алжир 189 724 5,3
5   Пакистан 145 391,62 4,06
6   Испания 114 720 3,21
7   Афганистан 113 659,69 3,18
8   Япония 104 600 2,92
9   Русия 79 100 2,21
10   Мароко 78 449 2,19
11   Армения 77 096,21 2,15
12   Гърция 76 270 2,13
13   Египет 71 035,29 1,99
14   Украйна 56 840 1,59
15   Франция 54 590 1,53
16   Китай 52 922,38 1,48
17   Република Южна Африка 39 520 1,1
18   Тунис 38 000 1,06
19   САЩ 37 870 1,06
20   Туркменистан 35 015,78 0,98
Общо световно производство 3 578 412,14 100

Най-големият производител на кайсии в света е Турция, следвана от Иран, Узбекистан, Италия, Алжир, Пакистан и други.

Източници редактиране

  1. Prunus armeniaca (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL