Кайсия

Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae).

Кайсия

Природозащитен статут

Недостатъчно данни

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) триб: Amygdaleae род: Слива (Prunus) вид: Кайсия (P. armeniaca)

Научно наименование

Prunus armeniaca Linnaeus, 1753

Кайсия в Общомедия

[ редактиране ]

Физически характеристики

Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години. Листата му са елипсовидни – лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете – бели или розови.

Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните – през август.

Произход

Цъфтящи кайсии.

Кайсия Apricots, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 201 kJ (50 kcal) Въглехидрати 11.12 g       Захари 9.24 g       Сукроза 5.87 g       Глюкоза 2.37 g       Фруктоза 0.94 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0.06 g       Галактоза 0 g    Влакна 2 g Мазнини 0.39 g    Наситени 0.027 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.17 g    Полиненаситени 0.077 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 1.4 g Вода 86.35 g Пепел 0.75 g Кайсия в Общомедия   Витамини Витамин A 0 μg (0%)    α-каротин 19 μg    β-каротин 1094 μg (122%) Тиамин (B1) 0.03 mg (3%) Рибофлавин (B2) 0.04 mg (3%) Ниацин (B3) 0.6 mg (4%) Пантотенова к-на (B5) 0.24 mg (5%) Пиридоксин (B6) 0.054 mg (4%) Фолиева к-на (B9) 9 μg (2%) Кобаламин (B12) 0 μg (0%) Витамин C 10 mg (11%) Витамин D 0 μg (0%) Витамин Е 0.89 mg (6%) Витамин K 3.3 μg (3%) Ликопен 0 μg Кайсия в Общомедия   Минерали Калций, Ca 13 mg (1%) Желязо, Fe 0.39 mg (5%) Магнезий, Mg 10 mg (3%) Фосфор, P 23 mg (3%) Калий, K 259 mg (6%) Натрий, Na 1 mg (0%) Цинк, Zn 0.2 mg (2%) Мед, Cu 0.078 mg (9%) Манган, Mn 0.077 mg (3%) Селен, Se 0.1 μg (0%) Кайсия в Общомедия   Аминокиселини Триптофан 0.015 g Треонин 0.047 g Изолевцин 0.041 g Левцин 0.077 g Лизин 0.097 g Метионин 0.006 g Цистин 0.003 g Фенилаланин 0.052 g Тирозин 0.029 g Валин 0.047 g Аргинин 0.045 g Хистидин 0.027 g Аланин 0.068 g Аспарагинова к-на 0.314 g Глутаминова к-на 0.157 g Глицин 0.04 g Пролин 0.101 g Серин 0.083 g Холин 0.0028 g Кайсия в Общомедия   Други Алкохол 0 g Кофеин 0 mg Теобромин 0 mg Кайсия в Общомедия Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ.

Родината на кайсията е Североизточна Армения. В Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение – Персия, Мала Азия.

Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия.

Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Зарзали

Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.

Производство

Най-големият производител на кайсии в света е Турция, следвана от Иран, Узбекистан, Италия, Алжир, Пакистан и други.

Източници

• Кои са десетте лечебни свойства на кайсиите
• Антиоксидантният ефект на кайсиите – на английски език, US National Library of Medicine National Institutes of Health