редактиране 

Портал Чехия

Знаме на Чехия
Знаме на Чехия
Герб на Чехия
Герб на Чехия
Местоположение на Чехия в Европа.

Чешката република (на чешки: Česká republika, ČR), съкратено Чехия (на чешки: Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия, Моравия и Чешка Силезия. Площта ѝ е 78 865 km2, от които 77 288 km2 суша и 1 577 km2 водна площ. Нейна столица е град Прага. Официална валута е чешката крона. Към 1 януари 2022 г. населението на Чехия е 10 516 707 души. Към януари 2022 г. градове с над 100 хил. души са (в хил. души): Прага (1 275,4), Бърно (379,4), Острава (279,7), Пилзен (168,7) и Либерец (102,9).

Чехия се образува като независима държава след разделянето на Чехословакия през 1993 г. По-късно тя става член на НАТО (от 1999 г.), Европейския съюз (от 2004 г.), Шенгенското споразумение (от 2007 г.), и др. Чехия е сред основателките на Вишеградската група през 1991 г. и инициатива „Три морета“ през 2016 г.

Чехия е парламентарна демокрация, чийто най-висш законодателен орган е двукамарен парламент. Той се състои от Палата на депутатите, които се избират с 4-годишни мандати на пропорционален принцип, и Сенат, чийто членове се избират по окръзи за 6-годишен мандат. Изпълнителната власт е поделена между министър-председателя и президента, който се избира директно от народа за срок от пет години.

Чехия има високо развита в различни сектори икономика. Брутният вътрешен продукт по покупателна способност на Чехия през 2022 г. е 509,953 млрд. щ.д. (на 48-о място) и 296,238 млрд. щ.д. по номинална стойност (на 48-о място), като БВП на човек по номинална стойност е 27 609 щ.д. (на 39-о място).

редактиране 

История

Държавата на Само през 631 г.
Държавата на Само през 631 г.
Великоморавия при управлението на Святополк I през 9 век.
Великоморавия при управлението на Святополк I през 9 век.
Еволюция на хуситското движение в земите на бохемската корона (1419–1620).
Еволюция на хуситското движение в земите на бохемската корона (1419–1620).

Развитието на държавност по чешките земи е дълбоко свързано със славяните, чиято първа значима държава – Великоморавия – възниква през 9 век и бързо попада под немско влияние. През 10 век възникналото на мястото на Великоморавия Бохемско кралство става част от Свещената римска империя. То достига своя апогей под управлението на Карл IV, който полага основите на чешката национална идентичност със създаването на Карловия университет през 1348. Именно един от неговите ректори, Ян Хус, дава началото на чешката Реформация и въвлича страната в дългите религиозни конфликти, разтърсили континента в следващите векове. В последвалите сблъсъци с Хабсбургите чешката държавност е почти ликвидирана и се възстановява едва под влиянието на общоевропейския национализъм през 19 век. Краят на Първата световна война позволява на чехите и близките до тях словаци да създадат нова държава – Чехословакия, която през 1945 става част от Източния блок и просъществува до 1993 година, когато от нея се отделят Чехия и Словакия.

редактиране 

География

Географска карта на Чехия.
Географска карта на Чехия.

Чехия е страна разположена в централната част на Централна Европа, заемаща обширния Чешки масив и склоновете на обграждащите го планини Шумава, Рудни планини и Судети. На югозапад, запад и северозапад граничи с Германия (дължина на границата 810 km), на север с Полша (786 km), на изток и югоизток със Словакия (488 km) и на юг с Австрия (368 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 78 864 km². Тя е без излаз на море. Корабоплаването по река Лаба предвижда свободен достъп до Северно море.

Значителна част от територията на страната се заема от обширния Чешки масив, вътрешните райони на който представляват обширна падина с височина 200 – 400 m, изпъстрена с редица котловини, разделени от възвишения, кристалинни и вулканични масиви с височина 700 – 900 m. По периферията на масива се издигат средновисоки предимно плосковърхови планини Шумава на югозапад, Чешката гора на запад, Рудните планини (Крушне Хори) на северозапад и Судетите на североизток. Преобладаващите височини на тези планини са 800 – 1200 m, с максимална връх Снежка (1602 m) издигащ се в масива Кърконоше в Судетите. В югоизточните части на Чешкия масив е разположено Чешко-Моравското възвишение, в пределите на което се намира платото Моравски карст осеяно с многочислени форми на карстовия релеф, в т.ч. карстовата пропаст Мацоха.

редактиране 

Знаете ли...

Паметникът на светите братя Кирил и Методий в село Микулчице през 2021 г.
Паметникът на светите братя Кирил и Методий в село Микулчице през 2021 г.
  • къде се намира паметника на светите братя Кирил и Методий, където българите в Чехия и съседните държави се съберат на традиционен български събор.
редактиране 

Административно деление

Краеве и окръзи на Чехия към 2020 г. (на немски език).
Краеве и окръзи на Чехия към 2020 г. (на немски език).
Карта на краевете техните емблеми в Чехия.
Карта на краевете техните емблеми в Чехия.

До 2000 г. Чехия е разделена на 77 окръга, но след това е въведена нова първостепенна организация от 13 края и един столичен окръг. По-малките окръзи продължават да функционират като второстепенни административни единици. Настоящата административна уредба е сходна с тази от периода 1948 – 1960 година. Местната власт има право да събира данъци и поддържа инфраструктурата и здравни и учебни заведения.

Краеве на Чехия са: Височински, Злински, Карловарски, Краловохрадецки, Либерецки, Моравско-силезки, Оломоуцки, Пардубицки, Пилзенски, Прага, Среднобохемски, Устецки, Южнобохемски и Южноморавски край.

редактиране 

Население

Възрастова структура на населението в Чехия през 2020 г.
Възрастова структура на населението в Чехия през 2020 г.
Дял на населението изповядващо религия в Чехия според преброяванията през 1991, 2001 и 2011 г., по окръзи.
Дял на населението изповядващо религия в Чехия според преброяванията през 1991, 2001 и 2011 г., по окръзи.

Към 1 януари 2022 г. населението на Чехия е 10 516 707 души. През 2021 г. средната гъстота на населението е 133 души на км2. През 2020 г. средната продължителност на живота е 79,3 години, 76,3 за мъжете и 82,4 за жените. Чехия е сред страните в Европа, които имат отрицателен естествен прираст. През 2021 г. коефициентът на раждаемост е 10,6 , а на смъртност 13,3 ‰, като естествения прираст е -2,7 ‰. Тоталният коефициент на плодовитост през 2021 г. е 1,83. Към 31 декември 2020 г. броят на имигрантите е 632 570 души (5,1% от населението), като броят на българските граждани през 2022 г. е 17 673 души.

Съставът на етническите групи в страната според преброяването на населението през 2021 г. е следния, от общо 10 524,1 хил. жители: 6 033,0 хил. (57,3%) чехи, 359,6 хил. (3,4%) моравци, 96,0 хил. (0,9%) словаци, 78,0 хил. (0,7%) украинци, 31,4 хил. (0,3%) виетнамци, 26,8 хил. (0,3%) поляци, 25,2 хил. (0,2%) руснаци, 12,4 хил. (0,1%) силезци, 9,1 хил. (0,1%) германци, 4,4 хил. (>0,1%) цигани, като 3 321,0 хил. (31,6%) не са определени.

редактиране 

За създаване

Това е списък на статии, свързани с Чехия, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.

редактиране 

За допълване

Това е списък на статии, свързани с Чехия, които представляват мъничета и се нуждаят от допълнение. Те са категоризирани в категория „Мъничета за Чехия“. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите.

редактиране 

За обработка

Това е списък на статии свързани с Чехия, които се нуждаят от подобрение. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите.

редактиране 

Свързани портали

Ако желаете да допринесете за развитието на портала,
можете да се включите в Уикипроект „Чехия“.