Поточен рак
Поточният рак (Austropotamobius torrentium), наричан още каменен рак, е европейски вид, сладководен прав рак от семейството Astacidae.[2]
| Поточен рак | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Недостатъчно данни[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Schrank, 1803 г. | ||||||||||||||
| Поточен рак в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
ОписаниеРедактиране
Поточният рак достига дължина от около 10 cm (по-рядко 12 cm), с гладък карапакс и триъгълен рострум. Окраската варира от кафява до маслиненозелена отгоре и кремаво-бяла отдолу. Мъжките екземпляри са по-едри и имат по-големи щипки, отколкото женските. Женските, от своя страна, имат значително по-широка част на абдомена, което е свързано с отглеждане на поколението. Както и при другите раци, първите две двойки плеоподални крачета при мъжките са специализирани за полагане на сперматофора, докато при женските те са закърнели. При тях са развити останалите плеоподи и се използват за закрепване на яйцата.
РазпространениеРедактиране
Поточният рак обитава потоци, ручеи и горните течения на реките и язовири в планинските райони. Изисква наличие на укрития – предимно камъни в местообитанията му, от където произхожда и името му. Среща главно в Южна България. Освен в България, той е разпространен в Северна Македония, Сърбия, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина, Хърватско, Словения, Австрия, Словакия, Швейцария, Южна Германия, Русия и европейската част на Турция
ИзточнициРедактиране
- ↑ Austropotamobius torrentium (Schrank, 1803). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 28 декември 2020 г. (на английски)
- ↑ L. Füreder, F. Gherardi & C. Souty-Grosset. Austropotamobius torrentium. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2010. Посетен на 5 октомври 2010. (на английски)