Поточен рак

вид ракообразно

Поточният рак (Austropotamobius torrentium Schrank, 1803), наричан още каменен рак, е европейски вид, сладководен прав рак от семейството Astacidae.[2] Видът заема важно място в хранителната мрежа в горното течение на нашите реки. Видът е всеяден. Храни се с дребни безгръбначни, растителност, органични остатъци. По този начин подпомага процеса на оползотворяването на попадналата във водната среда органика и самопречистването на реката. Опазвайки популациите на поточния рак и неговите местообитания, се грижим за съхраняването на екосистемите, осигуряващи голяма част от питейните води, необходими за нашето ежедневие.[3]

Поточен рак
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Висши ракообразни (Malacostraca)
разред:Десетоноги (Decapoda)
семейство:Astacidae
род:Austropotamobius
вид:Поточен рак (A. torrentium)
Научно наименование
Schrank, 1803
Поточен рак в Общомедия
[ редактиране ]

Описание

редактиране

Поточният рак е най-малкият вид сладководни раци от семейство Astacidae.[3] Достига дължина от около 10 cm (по-рядко 12 cm), с гладък карапакс и триъгълен рострум. Окраската варира от кафява до маслиненозелена отгоре и кремаво-бяла отдолу. Мъжките екземпляри са по-едри и имат по-големи щипки, отколкото женските. Женските, от своя страна, имат значително по-широка част на абдомена, което е свързано с отглеждане на поколението. Както и при другите раци, първите две двойки плеоподални крачета при мъжките са специализирани за полагане на сперматофора, докато при женските те са закърнели. При тях са развити останалите плеоподи и се използват за закрепване на яйцата.

Разпространение

редактиране

Поточният рак обитава потоци, ручеи и горните течения на реките и язовири в планинските райони. Изисква наличие на укрития – предимно камъни в местообитанията му, от където произхожда и името му. Среща главно в Южна България. Освен в България, той е разпространен в Северна Македония, Сърбия, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина, Хърватско, Словения, Австрия, Словакия, Швейцария, Южна Германия, Русия и европейската част на Турция

Размножаване

редактиране

Поточният рак се размножава от септември до юни. Женската носи до 190 оплодени яйца, прикрепени към коремните крачка. Ювенилните линеят 4-5 пъти годишно, по-късно в развитието си – по 2 пъти. Достига полова зрялост след третата до петата година. Мъжките могат да се размножават всяка година, а женските – година след изхвърлянето на яйцата.[3]

Източници

редактиране
  1. Austropotamobius torrentium (Schrank, 1803). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. L. Füreder, F. Gherardi & C. Souty-Grosset. Austropotamobius torrentium // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2010. Посетен на 5 октомври 2010. (на английски)
  3. а б в Austropotamobius torrentium - Science for Nature