Почести или Поцести (на албански: Poçest) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

Почести
Poçest
— село —
41.5911° с. ш. 20.4994° и. д.
Почести
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина862 m
Население1476[1] души (2007)

География

редактиране

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

В Османската империя

редактиране

Според османско преброяване от 1467 година в Потестаси има 9 домакинства.[1]

В XIX век Почести е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Почести (Potchesti) е посочено като село с 50 домакинства и 137 жители помаци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Поцести е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 60 къщи.[3]

В дописка от „Дебърски глас“ в 1909 година село Парцести се споменава като българско.[4]

В Албания

редактиране

След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Почести е регистрирано като село с 604 албанци мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[5]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Почести е отбелязано като село с 90 къщи.[6]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

  1. а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  4. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  5. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
  6. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров