Правителство на Димитър Петков

Правителството на Димитър Петков е двадесет и седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 5 от 23 октомври 1906 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява страната до 26 февруари 1907 г.,[3] след което е наследено от правителството на Димитър Станчов.

Правителство на Димитър Петков
 27-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателДимитър Петков
Народно събрание
7 / 169
Сформиране23 октомври 1906
Разпускане26 февруари 1907
Първоначален състав
Партия(и)НЛП
Министри6
~ мъже6
~ жени0
Хронология
Назначено отXIII ОНС
Петров 2
Станчов

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

редактиране

В този период управлението на Народнолибералната партия, започнало през 1903 г., навлиза в криза, породена от обедняването на работниците и служителите. Лидерът на партията и министър на вътрешните работи Димитър Петков, който поема управлението от подалия оставка генерал Рачо Петров, се опитва потуши вълненията като ожесточава санкциите срещу организаторите и участниците в стачките, обхванали редица градове. Полицейски методи са приложени и срещу печатните издания и образователните институции, критикуващи властта, в това число и срещу Софийския университет, който е временно закрит. Убийството на Петков води до ново преустройство на кабинета само четири месеца след предишното.

Съставяне

редактиране

Кабинетът, оглавен от Димитър Петков, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.[4]

Сформира се от следните министри:[5]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Димитър Петков Народнолиберална партия
външни работи и изповедания Димитър Станчов безпартиен
вътрешни работи Димитър Петков Народнолиберална партия
народно просвещение Иван Шишманов Народнолиберална партия
финанси Лазар Паяков Народнолиберална партия
правосъдие Константин Панайодов Народнолиберална партия
военен Михаил Савов военен
търговия и земеделие Никола Генадиев Народнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Петков (упр.) Народнолиберална партия

Промени в кабинета

редактиране

от 4 януари 1907

редактиране
министерство име партия
народно просвещение Лазар Паяков (упр.) Народнолиберална партия
  • 20 декември 1906 – Започва стачка на железничарите, завършила успешно на 1 февруари следващата година.[3]
  • 3 януари 1907 – Княз Фердинанд е освиркан от студенти пред новата сграда на Народния театър, след което правителството затваря Софийския университет за шест месеца.[3] Петдесет професори са уволнени, а над 1 300 студенти са интернирани[6] – начало на Университетската криза.
  • 25 януари 1907 – Народното събрание ликвидира автономията на Университета, гарантирана със закон от 1904 година.[7]
  • 13 февруари 1907 – Договор за заем от Париба за 145 милиона лева с 4,5% лихва, обвързан с частичен финансов контрол и доставки на артилерия от „Шнайдер – Крьозо“. Основната част от средствата, останали след рефинансиране на стари дългове, е използвана за усилване на армията.[8]
  • 26 февруари 1907 – Министър-председателят Димитър Петков е убит от уволнен банков служител в центъра на столицата.[9]

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране
  1. ДВ. Указ № 5 от 23 октомври 1906 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 234 от 24 октомври 1906 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 23 януари 2015 г.)
  3. а б в Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 205 – 207.
  4. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
  5. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 90 – 91.
  6. Сретенова, Николина. Университетът и физиците. Начало. София, Херон прес, 2000. ISBN 954-580-085-2. с. 11. Посетен на 15 февруари 2015.
  7. Сретенова 2000, с. 21 – 22.
  8. Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990, част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 112 – 115. Посетен на 10 февруари 2015 г.
  9. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 106-107.