Отваря главното меню

Превалска река (Превалска Огоста) е река в Северозападна България, област Монтана – община Чипровци, ляв приток на река Огоста. Дължината ѝ е 19 km.

Превалска река
(Превалска Огоста)
Bulgaria Montana Province relief location map.jpg
43.4303° с. ш. 22.7908° и. д.
43.4317° с. ш. 22.9622° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Монтана
Община Чипровци
Дължина 19 km
Водосборен басейн 94 km²
Начало
Място СИ от връх Горно Язово,
Язова планина,
Стара планина
Координати 43°25′49.08″ с. ш. 22°47′26.88″ и. д. / 43.4303° с. ш. 22.7908° и. д.
Надм. височина 1356 m
Устие
Място ляв приток на река ОгостаДунавЧерно море
Координати 43°25′54.12″ с. ш. 22°57′43.92″ и. д. / 43.4317° с. ш. 22.9622° и. д.
Надм. височина 293 m

Превалска река извира североизточно от връх Голямо Язово (1 573 m), най-високият връх на Язова планина) на 1356 m н.в. До село Превала тече на североизток дълбока и залесена долина. След това завива на югоизток, долината ѝ се разширява и служи за граница между Язова планина (част от Стара планина) на юг и Широка планина (част от Предбалкана) на север. Влива се отляво в река Огоста на 293 m н.в., на около 500 m югозападно от село Белимел.

Площта на водосборният басейн на реката е малък – 94 km2, което представлява едва 3% от водосборния басейн на река Огоста.

Списък на притоците на Превалска Огоста: → ляв приток ← десен приток:

  • ← Левица
  • → Ражин дол
  • ← Реката
  • → Чешмичан дол

Водите на реката се използват основно за напояване и за водобснабдяване на село Превала.

По течението ѝ са разположени три села: Превала, Горна Лука и Митровци.

От устието на реката, нагоре по левия ѝ бряг до село Превала, на протежение от 9,3 km преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана – Белоградчик – Димово.

На около 1,7 km нагоре по реката от село Горна Лука се намира красивата пещера Мишин камък, а под село Превала – пещерата Шупли камък.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 386.