Преторианска префектура Галия
Преторианска префектура на галите (на латински: praefectura praetorio Galliarum) е една от четирите големи префектури, на които късната Римската империя е била административно подразделена[1].
Галия Praefectura Galliarum | |
— преторианска префектура на Римската империя — | |
337 – 477 | |
Континент | Европа, Африка |
---|---|
Столица | Аугуста Треверорум, Арелат |
управител | |
Преториански префект | |
подразделения | |
Диоцез Галия, Диоцез Британия | |
Диоцез Виен, Диоцез Испания | |
История | Античност |
| |
Днес част от | Андора Белгия Нидерландия Люксембург Германия Мароко Франция Монако Швейцария Испания Португалия Великобритания |
История
редактиранеТериториално-административната структура е създадена след смъртта на Константин I през 337 година, когато империята е разделена между неговите синове и Константин II получава властта над западните провинции, администрирани от преториански префект и негов главен адютант. Префектурата включва четири диоцеза - диоцез Галия, диоцез на седемте провинции, диоцез Испания и диоцез Британия. Площта, кпято тя заема значително се припокрива с тази на краткотрайно просъществувалата Галска империя три века по-рано. След разделянето на империя през 395 префектура Галия продължават да принадлежи на Западната Римска империя. Столица е Аугуста Треверорум до 395 г., а през 407 седалището вече е в Арелат. Северните дялове на префектурата продължават да функционира до 477 като Кралство Соасон - доминион на Римския император, управляван от Сиагрий до битката при Соасон, когато са покорени от франките. На юг последните райони, намиращи се под римски контрол са покорени от вестготите.
През 510 кралят на остготите Теодорих Велики възстановява префектурата в една малка част на Галия (днешен Прованс) със седалище отново в Арелат. Това краткоживущо възраждане продължава дотогава, докато районът от своя страна не е завладян от франките през 536, докато остготите водят Готската война с Византия.
Списък на известните преториански префекти на галите
редактиранеIV век
редактиране Юний Аний Бас (318-331)
Целий Сатурнин (331-335)
Анний Тибериан (335-337)
Аврелий Амброзий (337-340)
Аконий Катулин (341)
Фабий Tициан (342-350)
Вулкаций Руфин (353-354)
Руфий Волузиан (354-355)
Хонорат (355-357)
Флавий Флоренций (357-360)
Невридий (360-361)
Децимий Германик (361)
Салустий (363)
Секст Клавдий Петроний Проб (366)
Вулкаций Руфин (II мандат (366-368)
Максимин (371-376)
Флавий Клавдий Антоний (376-377)
Авзоний (377-378)
Сибурий (378-382)
Флавий Малий Теодор (382-383)
Еводий (384-386)
Константиниан (389)
Флавий Неотерий (390)
Хилариус (396)
Теодор (396/397)
V век
редактиране Aндромах (401)
Постум Дардан (402)
Ромулиан (404-405)
Петроний (402-408)
Лимений (408) - убит в Тицинум
Аполинарий (408)
Децим Рустик (409-411)
Постум Дардан (II мандат, 412-413)
Виценций (413)
Юлий (414)
Флавий Юлий Агрикола (416-418)
Екзуперанций (421-424)
Амат (425)
Флавий Аеций (426-427)
Ауксилиар (435-437)
Авит (439)
Флоренций (439)
Деций Албин (440)
Марцел (441-445)
Тонантий Фереол (450/451-453)
Приск Валериан (до 456)
Пеоний (456-458)
Магн (459-460)
Aрванд(464-469)
Флавий Магн (469)
Магн Феликс (470)
Евтропий (471)
VI век
редактиранеПетър Марцелин Феликс Либерий (510-536) – префект под Остготско върховенство.
Източници
редактиране- ↑ Burns, Thomas S. (1994), Barbarians within the gates of Rome:a study of Roman military policy and the barbarians, ca. 375-425 A.D., Indiana University Press, ISBN 978-0-253-31288-4
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Praetorian prefecture of Gaul в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |