Прибилци
Прибилци (на македонска литературна норма: Прибилци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
| Прибилци Прибилци | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Прибилци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 266 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Прибилци в Общомедия | |
География редактиране
Прибилци е разположено на 660 m надморска височина в Долен Демир Хисар, в централната част на обшината и северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Прибилци е малко – 5,4 km2, от които обработваемите площи са 151 ha, пасищата заемат 81 ha, а горите 282 ha.[1]
История редактиране
В Слепченския триптих от ХVІ век се споменават трима свещеници (йереи) от Прибiлцiи – Вълкан, Никола и Михаил. В по-късни бележки към Слепченския поменик се споменават лица от Прибилци, които са платили помени за свои починали близки.[2]
В XIX век Прибилци е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Прибилци е хубаво село, седалище на мюдюра, със 70 арнаутски къщи. Жителите му се занимават със земеделие и имат много плодородно поле.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Прибилци има 450 жители, всички арнаути мохамедани.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година селото е нападнато от четата на Йордан Пиперката.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Прибилци живеят 480 албанци.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Прибилци живеят 404 турци.[6]
През 1961 година Прибилци има 436 жители, които през 1994 година намаляват на 287,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 266 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 266 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В Прибилци има филиално Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение и църква „Света Богородица“.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б Прибилци // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 28, 52.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Ново село на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-03