Отваря главното меню

Йордан Силянов Пиперков, наричан Пиперката,[1] е български революционер, демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Йордан Пиперката
Йордан Силянов Пиперков
български революционер

Роден
Починал
22 август 1903 г. (33 г.)
Йордан Пиперката в Общомедия

БиографияРедактиране

Йордан Силянов Пиперката е роден на 13/23 юни 1870 година в село Козица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Отраства в крайно бедно семейство и не успява да завърши битолската гимназия. Още млад отива в България, където работи във фурна. В София се запознава с харамии, доброволци и участници в Кресненско-разложкото въстание. Заедно с войводата Дончо Златков влиза за първи път в Пиринско. В 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на Стоян войвода и Кочо Лютата.

 
Йордан Пиперката (легналият) и Глигор Соколов (вляво) с другари.

Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 г. в Кичевската чета на Дуко Тасев. Убийството на Мухарем бей, в което участва и Йордан Пиперката, го принуждава да напусне Македония и пак да замине в България. В Македония се завръща заедно с четата на Мирче Ацев през юни 1900 година, след което обособява агитационно-организаторска чета от 4 души в Крушевско[2].

През 1901 г. е четник на Никола Русински, като след школовката при него става войвода на чета в Демирхисарско, в която влизат Гюрчин Наумов, Андрей Петров, Миале от Велмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села[3].

До началото на Илинденско-Преображенското въстание обикаля също районите на Кичево и Крушево. Унищожава серия турци зулумаджии.[4] В Брезово води голямо сражение, тогава негов подвойвода е Христо Стойков, а секретар му е Лечо Настев. След март 1902 година го инспектират Георги Попхристов и Христо Узунов, заради оплаквания срещу своеволията му, но всичко му е опростено[5].

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Пиперката (20-и в първата колона)
 
Паметна плоча на къщата в Брезово, в която в 1902 година се криела четата на Пиперката

На Смилевския конгрес Йордан Пиперката и Димитър Матлиев са представители на Демирхисарския революционен район.[6] През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село Прибилци, после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село Цер Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903 г. Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село Велмевци. След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник Димитър Дечев. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.[7][8][9][10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 47.
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.47-48.
  3. Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 103.
  5. Спомени на Георги Попхристов [2]
  6. Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 28.
  7. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ Демирхисарски войвода)", Съобщава Боянъ Мирчев, София—Печатница П.Глушковъ — 1931 стр.27-29
  8. "Илюстрация Илинден", година I, брой 3, стр. 13-14. [3]
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 67 - 68.
  10. сп. „Македония“, бр.6, август 1903 г., стр. 13-16.