Псора

селище в Гърция, Западна Македония

Псòра или Псòре или Пцòре (на гръцки: Υψηλό, Ипсило, катаревуса: Υψηλόν, Ипсилон, до 1926 година Ψόχωρι, Псохори[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Псора
Υψηλό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Костенария
Надм. височина 840 m
Население 19 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина на 840 m надморска височина, близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Псора има 84 жители българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на Псора е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Псоре има 120 българи екзархисти.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Псеоре преди Балканската война има 13 български къщи.[6]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Псохори (Ψόχωρι) има 12 християнски „българогласни“ семейства.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Псоре е обозначено като българско селище.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Псохори има 18 къщи славяни християни.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Ипсилон.

Жителите произвеждат традиционно жито, тютюн и боб и частично се занимавт със скотовъдство.[10]

По време на Гръцката гражданска война загиват 7 жители на селото, а 32 емигрират в източноевропейските страни.[10] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 108[10] 102[10] 121[10] 154[10] 142[10] 124[10] 76[10] 92[10] 92[10] 59 19

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  6. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  10. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ipsilo Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..