Псора
Псòра или Псòре или Пцòре (на гръцки: Υψηλό, Ипсило, катаревуса: Υψηλόν, Ипсилон, до 1926 година Ψόχωρι, Псохори[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
| Псора Υψηλό | |
| — село — | |
  Псора  Псора  Псора | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 16 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено в Костурската котловина на 840 m надморска височина, близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки).[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Псора има 84 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Псор е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 12 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на Псора е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание, в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Псоре има 120 българи екзархисти.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Псеоре преди Балканската война има 13 български къщи.[7]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Псохори (Ψόχωρι) има 12 християнски „българогласни“ семейства.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Псоре е обозначено като българско селище.[9]
В Гърция редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Псохори има 18 къщи славяни християни.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Ипсилон.
Жителите произвеждат традиционно жито, тютюн и боб и частично се занимавт със скотовъдство.[11]
По време на Гръцката гражданска война загиват 7 жители на селото, а 32 емигрират в източноевропейските страни.[11] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 108[11] | 102[11] | 121[11] | 154[11] | 142[11] | 124[11] | 76[11] | 92[11] | 92[11] | 59 | 19 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ipsilo Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
