Пурлида
Пурлѝда или Порлѝда (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1927 Πουρλίδα, Пурлида или Πορλίδα, Порлида[1] до 1955 Κογχύλια, Конхилия[2]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 696 жители (2001).
| Пурлида Λιμνοχώρι | |
| — село — | |
  Пурлида  Пурлида  Пурлида | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 24 m |
| Население | 696 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), на източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеПрез XIX век Пурлида е село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Порлида, малко селце, 1 1/2 часа до Джумая, на З до Струма. От пакостите на реката селянете са принудени да се изселяват, тъй че засега са останали само 15 къщи българе. Чифлик. Равнището, в което са разположени горните четири села[3] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 160 жители българи християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Парлида (Parlida) се състои от 80 жители българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира българско начално училище.[6]
В Гърция
редактиранеПурлида е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Жителите на селото заедно с тези на Мантар и Бурсук оказват съпротива на гръцките денационализаторски мерки и отказват да плащат владичина, да се поздравяват на гръцки за Великден, да признаят гръцкия поп и да се черкуват, а децата спират да ходят на училище, поради въведения в него гръцки език.[7]
През 1943-1944 година, по време на българското управление, кмет на селото е Ангел Мантарлиев от съседното село Мантар.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Буюк Орман[9] | Μπιούκ Όρμάν | Мегало Дасос | Μεγάλο Δάσος[10] | местност на Ю от Пурлида[9] |
| Спотияни[9] | Σπότιγιαννη | Ставлос | Σταύλος[10] | местност на С от Пурлида[9] |
| Пару̀шка[9] | Παρούσκα | Папаруна | Παπαρούνα[10] | местност на СИ от Пурлида;[9] името е по личното име Пару̀ш, от Паро и -уш като Драгу̀ш, Колу̀ш и Митру̀ш и топонимична наставка или само женското лично име Пару̀шка, умалително от Пару̀ша[11] |
Личности
редактиране- Родени в Пурлида
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
- ↑ Мантарлиев, Йордан. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, София, 2016, с. 11.
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 216.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.