Пурлѝда или Порлѝда (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1927 Πουρλίδα, Пурлида или Πορλίδα, Порлида[1] до 1955 Κογχύλια, Конхилия[2]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 696 жители (2001).

Пурлида
Λιμνοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 24 m
Население 696 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), на източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век Пурлида е село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Порлида, малко селце, 1 1/2 часа до Джумая, на З до Струма. От пакостите на реката селянете са принудени да се изселяват, тъй че засега са останали само 15 къщи българе. Чифлик. Равнището, в което са разположени горните четири села[3] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 160 жители българи християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Парлида (Parlida) се състои от 80 жители българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира българско начално училище.[6]

В ГърцияРедактиране

Пурлида е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Жителите на селото заедно с тези на Мантар и Бурсук оказват съпротива на гръцките денационализаторски мерки и отказват да плащат владичина, да се поздравяват на гръцки за Великден, да признаят гръцкия поп и да се черкуват, а децата спират да ходят на училище, поради въведения в него гръцки език.[7]

През 1943-1944 година, по време на българското управление, кмет на селото е Ангел Мантарлиев от съседното село Мантар.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Пурлида
  •   Гого Дереджиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[9]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
  8. Мантарлиев, Йордан. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, София, 2016, с. 11.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.