Отваря главното меню

Голема махала или Голяма махала или Буюк махле (на гръцки: Μεγαλοχώρι, Мегалохори, катаревуса: Μεγαλοχώριον, Мегалохорион, до 1927 Μπουγιούκ Μαχαλέ, Буюк Махале[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 809 жители (2001).

Голема махала
Μεγαλοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 27 m
Население 809 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на десния бряг на Струма и на северния бряг на Бутковското езеро.

ИсторияРедактиране

През XIX век Голема махала е чифлик в Серска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Буук (Buuk) е посочено като селище в Серска каза със 70 домакинства, като жителите му са 246 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Голяма махала, чифлик на Акиф бея на СЗ от Джумая 2 часа. Почва изредна, която дава най-добро качество кукуруз. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки; училище също тъй гръцко с 15 ученика. 60 къщи български и 10 цигански... Равнището, в което са разположени горните четири села[3] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 420 българи и 60 цигани.[6]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голема махала (Golema-Mahala) живеят 640 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Голема махала
  •   Янко Александров, македоно-одрински опълченец, 37 (38-годишен), колар, Инженерно-техническа част на МОО, Трета рота на Четвърта битолска дружина[9]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπουγιούκ Μαχαλέ -- Μεγαλοχώρι
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121
  3. Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 849.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.198-199.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.16 и 837.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.