Голема махала
Голема махала или Голяма махала или Буюк махле (на гръцки: Μεγαλοχώρι, Мегалохори, катаревуса: Μεγαλοχώριον, Мегалохорион, до 1927 Μπουγιούκ Μαχαλέ, Буюк Махале[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 809 жители (2001).
Голема махала Μεγαλοχώρι |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Синтика |
Географска област | Серско поле |
Надм. височина | 27 m |
Население | 809 души (2001) |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на десния бряг на Струма и на северния бряг на Бутковското езеро.
ИсторияРедактиране
През XIX век Голема махала е чифлик в Серска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Буук (Buuk) е посочено като селище в Серска каза със 70 домакинства, като жителите му са 246 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Голяма махала, чифлик на Акиф бея на СЗ от Джумая 2 часа. Почва изредна, която дава най-добро качество кукуруз. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки; училище също тъй гръцко с 15 ученика. 60 къщи български и 10 цигански... Равнището, в което са разположени горните четири села[3] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[4] | “ |
Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 420 българи и 60 цигани.[6]
По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голема махала (Golema-Mahala) живеят 640 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученика.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Голема махала
- Янко Александров, македоно-одрински опълченец, 37 (38-годишен), колар, Инженерно-техническа част на МОО, Трета рота на Четвърта битолска дружина[9]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπουγιούκ Μαχαλέ -- Μεγαλοχώρι
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121
- ↑ Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 849.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.198-199.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.16 и 837.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.