Първа дебърска дружина
Първа дебърска дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е на 1 октомври 1912 година от доброволци от Дебърското и Галичко-Реканско благотворително братство. Организатор и командир на дружината е подпоручик Дянко Караджов, а в Кешан командването е поверено на подполковник Владимир Пеленберг.[1] Дружината е разформирана на 20 септември 1913 година.[2]
| Първа дебърска дружина | |
.svg) Знамето на Дебърската дружина | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1912 – 1913 г. |
| Държава | България |
| В състава на | 1-ва македоно-одринска опълченска бригада |
| Командири | |
| Командир | Стоян Величков |
| Адютант | Никола Антонов |
| Първа дебърска дружина в Общомедия | |
Команден състав редактиране
- Командир на дружината: Капитан Стоян Величков
- Адютант: Никола Антонов
- 1-ва рота: Подпоручик Атанас Вълев
- 2-ра рота: Подпоручик Васил Юрданов
- 3-та рота: Подпоручик Ангел Динов
- 4-та рота: Подпоручик Тодор Ганчев
- Младши офицери: Офицерски кандидат Тодор Ганчев
- Нестроева рота: Апостол Христов
- Завеждащ прехраната: Секо Филиповски
- Ковчежник: Стоян Лазов
- Свещеник: Никола Павлов
- Лекар: Офицерски кандидат Михаил Янев[1]
Знаме редактиране
Знамето на 1-ва дебърска дружина е създадено по време на формирането ѝ, като е с размери 105x84 см и е изработено от двоен копринен плат. Обшито е с жълти сърмени ресни с пискюли в двата външни ъгъла. Има дървена дръжка с метален коронован лъв, а под плата на дръжката има метална гривна на с надпис „1-ва ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА“.[3]
Боен път редактиране
На 28 октомври 1912 година в Лозенград опълченците от дружината полагат клетва в присъствието на началник-щаба на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев. От края на октомври до средата на декември дружината охранява ж.п. линията Муратли-Узункюпрю. До примирието от 20 януари 1913 година дружината е съсредоточена в Кешан, а след това около Шаркьой. Участва в боевете по овладяването на Шаркьой на 22 януари 1913 година и отразяването на десанта на Десети армейски корпус на Хуршид паша между 26 – 28 януари 1913 година.[1]
Известни доброволци редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 19.5.2022.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 891.
- ↑ Иванов, Иван. Български бойни знамена и флагове. София, Издателство на Министерството на Отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 78.