Димитър Палчев
Димитър (Мито) Янакиев Палчев с псевдоним Азаата е български революционер, лекар, общественик, деец на Костурското братство,[1] член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в България.[2]
| Димитър Палчев | |
| Български революционер, лекар и общественик | |
 | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Учил в | Одески национален университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Лазар Палчев |
Биография редактиране
Димитър Палчев е роден в 1886 година в голямото българско костурско село Косинец, в Османската империя.[3] Брат е на революционера Лазар Палчев. Баща му Янаки Палчев, след убийството на жандармерийския чаушин Зюлфу в кулите при Бей бунар в 1902 година, е арестуван и изтезаван заедно с кмета на Косинец Димитър Кенков.[4] Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание в Костурско.[1] В дневника си Лазар Киселинчев пише, че в тежък за въстаниците момент, когато започва да ги обзема отчаяние, Мито Палчето - Азаата засвирва с кавал мелодии, които ги ободряват. Сред тях е „Шуми Марица“, която се запява от всички въстаници.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в Пета и Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.[6]
Завършва медицина в Одеса.[3]
След войните емигрира в България и взима дейно участие в дейността на организацията на македонската емиграция. Делегат от Костурското благотворително братство е на обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7] Палчев е избран за член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации след Деветоюнския преврат в 1923 година.[8]
След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на СМЕО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си запознават костурчани в София с положението в родния им край. Излъчен е Общокостурски граждански комитет, в който влизат Георги Киселинчев - председател, Димитър Палчев - секретар и Тома Бакрачев - касиер. От името на 30-хилядната костурска емиграция в България те отправят писмена молба за аудиенция до цар Борис III, в която делегацията описва тежкото положение на българското население в Костурско и изобщо в Егейска Македония, подложено на терор от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти. В изложението се казва, че ако германските окупационни власти последват примера на италианците би могло да се създаде значителна българска въоръжена сила, която да прогони частите на ЕЛАС.[9] Делегацията моли цар Боорис III, че:
| „ | Ето защо верноподанически и синовно молим Ваше величество да се поставят с всичките права нашето искане, да се присъедини Южна Македония към България, или ако е невъзможно това, сега да се мобилизират българите в Леринско, Воденско, Кайлярско, Ениджевардарско, Берско, Гумендженско и пр., за да се справят сами с андартите.[9] | “ |
Затова делегацията моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[10]
Накрая делегацията отбелязва в тази връзка, че българите в Егейска Македония могат да дадат:
| „ | 30 000 организирани милиционери българи, които ще накарат андартите да кротуват и ще очистят пътя на българската войска, ако тя слезне надолу.[9] | “ |
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
- Палчев, Димитър. Костурско // Македонска трибуна (брой 752/753). 1941. Посетен на 10 октомври 2015.
- Палчев, Димитър. Едно пѫтуване до Америка (лични бележки и преживѣлици) // Мир (9628, 9629, 9630, 9631). 1932. Посетен на 10 октомври 2015.
Бележки редактиране
- ↑ а б Исторически преглед, том 43, бр. 1 - 6. Българско историческо дружество, 1987. с. 51.
- ↑ Димитър Палчев // Библиотека „Струмски“. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 273.
- ↑ Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003.с. 95.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 154.
- ↑ а б в Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 448.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.