Апостол Христов
Апостол Христов Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, един от последните представители на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Апостол Христов | |
| български иконописец и революционер | |
 | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Апостол Христов в Общомедия | |
Биография редактиране
Апостол Фръчковски е роден през 1877 година в Галичник, тогава в Османската империя. Син е на видния зограф Христо Макриев.[1] От 14-годишен се занимава със семейния занаят иконопис, който първо учи при баща си, а след неговата смърт през 1893 година - при най-големия си брат Епифаний Христов. Помага на баща си или на брат си при работата им върху икони за „Свети Никола“ в Карлово, (1891-1892), Медвен, Ичера, Градец (1892), Жеравна (1893), Сливен („Света Богородица“, заедно с чичо си Кузман Блаженов), Горна Оряховица (1895, „Свети великомъченик Георги“, „Успение Богородично“, заедно с Кузман Блаженов), Лясковец (1896, „Свети Василий“, изографисана от тях през 1897 г.), Севлиево (1898, „Света Троица“ заедно с брат си и Овентий Исачев). Към 1898-1899 година заедно с Георги Исачев рисува църкви в Румъния (в селата Стоянище и Фросинет). В 1899 г. заедно с Овентий Исачев, Георги Исачев и Епифани Христов изографисва храма „Свети Димитрий“ в Лясковец.[2] През 1899 година рисува кубето на църквата „Свети Никола“ в Златарица.[3], след което рисува икони за църквата „Рождество Богородично“ в Елена. До 1902 година работи в Еленската околия.[2]
Участва активно в революционната дейност на ВМОРО в Дебърско и за време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Галичко-Реканския революционен район.[4][5]
След потушаването на въстанието се установява в България, като в Ловеч заедно с брат си и други зографи иконописва целия иконостас на църквата „Света Троица“. През 1904 година работи в храма „Света Богородица“ в Горна Оряховица. През 1904, 1906, 1908 и 1909 година за кратко се връща в Македония.[2] Подпомага многократно бежанци от Македония, става активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Пише статии за вестниците „Дебърски глас“ и „Зора“.
Според документ, продиктуван от него, участва в изографисването на църкви в Лясковец (1904, „Свети Атанасий“), Арбанаси (1905, манастир „Свети Никола“), Свищов (1906, „Света Троица“), рисува икони за църкви в Поликраище (1909), Енидже Вардар (1909, „Св. св. Кирил и Методий“) и на други места. Към 1909 година заедно с Г. Желязков открива Ателие за църковна живопис „Свети Лука“ в София. Преди Първата световна война участва в изработването на иконите за храма „Свети свети Кирил и Методий“ в Ксанти, за църкви в Добрич, Пирдоп, Оряхово, Иваняне, Драганово, Горна Оряховица, Луковит, както и в изографисването на църкви в Стара Загора („Свети Димитрий“), Пловдив („Свети Георги“ и „Света Параскева“), Ихтиман (1914, „Света Богородица“), Ветрен, Пазарджик, Беглеж.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.[6][7] По време на Първата световна война, когато родният му край е освободен от българската армия, Апостол Фръчковски става първият околийски началник на Галичник.[8] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[9]
През 1923 година като делегат от Реканското македонско братство е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.[10] В същата година заедно със сина си Христо Апостолов изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Бяла, Русенско.[11][12]
За църквата „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година, Апостол Христов изработва иконите на иконостаса, изографисва стените и оформя целия интериор.[13][14] След Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмове в Пещера, Трън (1930), Горна Оряховица (1932), Ямбол (1933), Тетевен (1937, „Всех светих“), Дорково, Кубрат (1939), Пловдив, София, Русе („Свети Георги“), Орхание, Гложене и Гложенския манастир (1943-1944), където работи със сина си Христо, с Георги Исачев и Георги Алексиев, Калотина, Брезник, Златна Панега (1944) и други. През 1946 година се парализира.[2]
Апостол Христов е автор на стенописите на софийската църква „Свети Спас“, изгорели на 30 март 1944 година.[15]
Защитава българските национални интереси в Македония до смъртта си през 1947 година[16] в София.[17]Оставя спомени. [18]
Неговите роднини Апостол и Петър Христови от Галичник изработват украсата на църквата в Севлиево след 1870 година.[19]
- Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г.
-
Светци в медальони -
Свети Пантелеймон -
Света Екатерина -
Св. св. Кирил и Методий -
Успение Богородично -
Исус Христос -
Светата Троица -
Свети Филарет Милостиви -
Свети Мина -
Кръщение
Родословие редактиране
| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки редактиране
- Христовъ, Апостолъ. Нашето иконопиство и резбарство въ Дебърско, в: Албумъ-Алманахъ Македония. София, 1931. с. 114 – 115.
- Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941.
- Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991.
Бележки редактиране
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 212.
- ↑ а б в г д Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род // Исторически преглед XLVII (1). 1991. с. 76-79.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 221.
- ↑ Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6. Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991. с. 106.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 488.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
- ↑ Николова, Ваня. Историкът Христо Милков: В Клуба на месиите членуват само спасители, обединители, освободители и победители // Факел, 20 февруари 2014. Посетен на 30 април 2015.
- ↑ Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род // Радио верига Фокус, 12 февруари 2011. Посетен на 30 април 2015.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606 - 607.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
- ↑ Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла // Енориите. Архивиран от оригинала на 2021-02-02. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ Църква „Свети Георги“ // Бяла: Култура и изкуство. Архивиран от оригинала на 2007-10-09. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ Църква Свети Великомъченик Мина // Туристическа дестинация Кюстендил. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 13 декември 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка // Българска патриаршия: Българска православна църква. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 12 декември 2015.
- ↑ Христо, Милков „Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година“, архив на оригинала от 5 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080905015037/http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm, посетен на 24 февруари 2009
- ↑ Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
- ↑ Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 684, 687.