Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тасев.

Янко Тасев Гьорев е виден български строителен предприемач от началото на XX век[1][2].

Янко Тасев
български строител
Yanko Tasev Advertisment Crop.jpg
Роден
Починал
Янко Тасев в Общомедия
Реклама на компанията на Тасев

БиографияРедактиране

Роден е през 1876 година в стружкото село Нерези, тогава в Османската империя.[1] Баща му е майстор строител, който изгражда църква в Призрен, сводести мостове в Дяково, Елбасан, Струга и други. В 1890 година семейството се мести в България. Янко Тасев заедно с баща си изгражда мостовете по шосето Брезник - Трън. След това става самостоятелен строителен предприемач. Участва в строежа на „Свети Седмочисленици“, извършва каменоделските работи по Софийската семинария и Народния театър, прави основите и цокъла на „Свети Александър Невски“, извършва каменоделските работи по Централна баня и Шипченския манастир, изгражда Рисувалната академия и училище „Васил Априлов“, основите на част от Александровската болница, саркофага на княгиня Мария Луиза в Пловдив, полираната стълба на Синодалната палата и Анатомичния институт при Медицинския факултет.[1] Член е на Съюза на македонските емигрантски организации.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година Янко Тасев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина. Награден е с орден „За храброст“.[3] По време на Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия.[2]

Влиза във Временния комитет на македонските братства след след 19 май 1934 година като съветник.[4]

Умира на 11 юли 1943 година в София.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Парцел 26. // София помни. Карта на Централния гробищен парк на град София. Посетен на 25 декември 2015.
  2. а б в Янко Тасевъ Гьоревъ. // Дебърски гласъ (6). София, Дебърско благотворително братство, 1943. с. 7.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 695.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.