Янко Тасев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тасев.
Янко Тасев Гьорев е виден български строителен предприемач от началото на XX век[1][2].
| Янко Тасев | |
| български строител | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Янко Тасев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Роден е през 1876 година в стружкото село Нерези, тогава в Османската империя.[1] Баща му е майстор строител, който изгражда църква в Призрен, сводести мостове в Дяково, Елбасан, Струга и други. В 1890 година семейството се мести в България. Янко Тасев заедно с баща си изгражда мостовете по шосето Брезник - Трън. След това става самостоятелен строителен предприемач. Участва в строежа на „Свети Седмочисленици“, извършва каменоделските работи по Софийската семинария и Народния театър, прави основите и цокъла на „Свети Александър Невски“, извършва каменоделските работи по Централна баня и Шипченския манастир, изгражда Рисувалната академия и училище „Васил Априлов“, основите на част от Александровската болница, саркофага на княгиня Мария Луиза в Пловдив, полираната стълба на Синодалната палата и Анатомичния институт при Медицинския факултет.[1] Член е на Съюза на македонските емигрантски организации.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година Янко Тасев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина. Награден е с орден „За храброст“.[3] По време на Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия.[2]
Влиза във Временния комитет на македонските братства след след 19 май 1934 година като съветник.[4]
Умира на 11 юли 1943 година в София.[2]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Парцел 26 // София помни. Карта на Централния гробищен парк на град София. Посетен на 25 декември 2015.
- ↑ а б в Янко Тасевъ Гьоревъ // Дебърски гласъ (6). София, Дебърско благотворително братство, 1943. с. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 695.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.