Пъстрогор е село в област Хасково, намиращо се в югоизточна България, което е част от община Свиленград.

Пъстрогор
Общи данни
Население 186 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,471 km²
Надм. височина 120 m
Пощ. код 6519
Тел. код 037705
МПС код Х
ЕКАТТЕ 59183
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Свиленград
Анастас Карчев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Пъстрогор е с равнинно-хълмист релеф, на метри от къщите на селото тече местна малка река, а извън селото се намира и новопостроен язовир. Селото е на десетина километра от Свиленград. Пъстрогор има плодородни почви на които се отглеждат всякакви култури от работливото нселение.

ИсторияРедактиране

В книгата „РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА“ академик Любомир Милетич посочва че до 1913 г, в селото живеят 100 семейства. В проучването на „Българските християнски селища в Източна Тракия“ на Димитър Шалапатов, населението на селото през 1913 г. е отбелязано със 100 къщи българи екзархисти. През юли 1913 г. Османската империя извършва реокупацията на Тракия в нарушение на Лондонслия мирен договор от 17 май 1913 г. Във всяко селище, което завземали, за да избегнат въоръжена съпротива, турските власти събирали оръжието, наличните храни и добитъка, мъжкото бългаско население избивали, а жените и децата отвличали към Мала Азия или прогонвали от родните им места. Заедно с Мустафапаша са изгорени още селата Аладагъ, Ения, Мезекъ, Куртуленъ, Деведере, Черменъ, Караагачъ от армията на Османската империя през лятото на 1913 г. Селото остава на българска територия и съгласно последвалите договори.[1] Жители на Пъстрогор взимат участие в Балканската, Първата и Втората световна война, някои от тях не се връщат никога.

РелигииРедактиране

В Пъстрогор над 99% от жителите са православни християни.

Културни и природни забележителностиРедактиране

През селото минава рекичка, пълна с риба „мряна“.

ЛичностиРедактиране

ДругиРедактиране

Бежански центърРедактиране

През 2011 г. в селото е изграден транзитен център за бежанци според изискванията на ЕС. За довършването му правителството отделя 450 хил. лв.[3]

През 2017 г. транзитният център е преустроен в бежански център от затворен тип, ставайки първият такъв в България. Изграждането му струва близо 2 млн. лева и е финансиран с европейски средства. В него ще бъдат настанявани само извършилите нарушение на вътрешния ред.[4]

КухняРедактиране

  • „Тавалък“ (бял ориз с пилешко или пуешко).

БиблиографияРедактиране

  • Атанас Иванов Атанасов. Пъстрогор. Кратка история и родове. С., Автоспектър, 2011.

ИзточнициРедактиране

  1. Милетич, Любомир. РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА,. София, Българска Академия на Науките, Държавна Печатница 1918 г., 1914. с. 49.
  2. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  3. Кабинетът дава 450 хиляди за бежански център, monitor,bg, 24 август 2011
  4. Първият бежански център от затворен тип вече е готов, чака обзавеждане, dnevnik.bg, 2 септември 2017 г.