Отваря главното меню

Радичѐвци (на сръбски: Радичевци или Radičevci) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Радичевци
Радичевци/Radičevci
Relief map of Serbia.png
42.4675° с. ш. 22.4828° и. д.
Радичевци
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 719 m
Население (2011) 155 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Радичевци са намира в сръбската част на областта Краище, на 5 километра на юг-югоизток от Босилеград, на пътя за Кюстендил, на брега на река Драговищица.

Традицонно, селото е съставено от две махали – Село (Горна махала) и Венч̀арска махала (Долно Радичевци).[1][2]

ИсторияРедактиране

Според местни предания основател на селото е дедо Радичко, който дошъл заедно с брат си Райчо от Паланечко, Македония. Райчо освовал село Райчиловци, а Радичко - Радичевци. След като Радичко се установил в махалата Село, пристигнали и други заселници - от Кочанско, Македония и от селата Метохия и Гложие в Краището.[3]

Радичевци се споменава в османотурски документи от 1576 година под името Радичовче.[4]

В 1864 година Радичевци е господарско село в нахия Краище, което има 17 ханета (68 мъже), а в 1866 година – 18 ханета (193 жители).[5].

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То влиза в състава на Боосилеградска селска община[6], която е част е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радичевци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 година откритото четири години по-рано училище е закрито.[2]

През 1941-1944 година Радичевци, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление. През периода 1941-1945 година в селото отново функционира училище.[2] След 1944 година Радичевци е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.

Население след 1878 годинаРедактиране

  • 1880 – 117[4]
  • 1900 – 162[4]
  • 1910 – 170[4]
  • 1948 – 239
  • 1953 – 183
  • 1961 – 149
  • 1971 – 175
  • 1981 – 182
  • 1991 – 180
  • 2002 – 164
  • 2011 – 155

Етнически съставРедактиране

(2002)

ЛичностиРедактиране

Родени в Радичевци
  •   Димитър Ризов (Мите, 1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]

БележкиРедактиране

  1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 321.
  2. а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 228.
  3. Захариев, пос. съч, с. 319, 322.
  4. а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 67.
  5. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 203.
  6. Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 595 и 873.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 595.