Отваря главното меню
Радослав Хлапен
войвода на Костур
Роден: 1322 г.
неизв.
Починал: 1383 г. (61 г.)
неизв.

Радослав Хлапен е властел в Македония. Управлява самостоятелно владение с център Костур и обхващащо и съседните землища на Бер и Воден. Отправял взор и претенции и към съседна Тесалия в опит да я придобие от Симеон Синиша. Ктитор е на манастира и църквата на Кучевище, край столицата Скопие.

Радослав Хлапен започва възхода си на властел като войвода при Стефан Душан. Участва в завоеванията му на юг. Както и останалите властели е замесен в интригите между Йоан Кантакузин и Стефан Душан. През 1351 година подкрепя Кантакузин заедно с Толислав, с който изразяват готовност да се подчинят на Византия[1].

След смъртта на царя през 1355 г. е владетел на апанажа в Македония, подчинявайки се на новия цар – Стефан Урош V (1355 – 1371). Непосредственият му съседен владетел и управител на Трикала – Прелюб или Гъргур Прелюб е убит в сражение и неговата вдовица Ирина заедно със сина си Тома Прелюбович е приета в неговото владение, като се и омъжва междувременно за овдовелия Хлапен. Взима бащинията на покойния кесар в Мариово по поречието на река Черна[2].

През 1359 г. Радослав Хлапен предприема офанзива в съседна Тесалия срещу полубрата на Душан – Синиша (1359 – 1370), като това време превзема крепостта Дамасис, разположен в северната част на Тесалия. Военните действия са спрени с мирно споразумение, по силата на което доведеният син на Радослав Хлапен Тома се жени за дъщерята на Синиша – Мария Ангелина Дукина Палеологина.

След Чирменската битка, Хлапен се превръща в един от най-мощните регионални владетели в Македония, а дъщеря му Елена е съпруга на Крали Марко. Не е известна годината на смъртта на Хлапен, но тя е най-вероятно между 1383 и 1385.

Завареният син на Радослав Хлапен – Тома, бил оженен за дъщерята на Симеон Урош Палеолог Мария Ангелина и като васал на своя доведен баща получил за управление град Воден и части от Мариово[3]. В брака му с Ирина, Радослав Хлапен вероятно е имал три дъщери:

  1. Елена, която била омъжена за Йован Урош, а после и за Марко Мърнявчевич;
  2. Мария, която е била омъжена за Алексий Ангел Филантропин, владетел на Трикала;
  3. дъщеря с неизвестно име, омъжена за Никола Багас[4].

БележкиРедактиране

  1. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 367 – 368.
  2. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 408.
  3. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 409.
  4. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. Наука и изкуство, София, 1986, III глава