Мурик или Морик (на гръцки: Μουρίκι, Мурики, Μορίκι, Морики) е планина в Егейска Македония, Гърция. Планината е разположена в Кожанско и на практика е северната част на планинския масив Синяк (Синяцико). Височината на връх Мурик е 1703 метра.[1][2]

Мурик
Μουρίκι
Планината Мурик снимана от пътя Кайляри (Птолемаида) – Сълпово (Ардаса)
Планината Мурик снимана от пътя Кайляри (Птолемаида) – Сълпово (Ардаса)
40.5026° с. ш. 21.4742° и. д.
Местоположение на картата на Кожанско
Общи данни
Местоположение Гърция
Надм. височина1703 m

Описание редактиране

Мурик е планински комплекс в източната част на Костурско и в западната част на Кожанско. Простира се на запад от Кайляри (Птолемаида) и равнината Саръгьол (650 m). На север Мурик е отделена от планината Вич (Верно) с Клисурския проход (1150 m) между връх Даули (1207 m) и село Клисура (1200 m), през който минава пътят Костур (Кастория) – Кайляри. На юг е отделена от Синяк (Аскио) с Блацкия проход (1330 m) и долината на Мирихос. От планинския масив Саракина (Корисос, Айдонакос) на запад-югозапад се отделя превал на 1090 m и от долината на Порос, приток на Бистрица. Понякога на картите Мурик включва и Саракина, но двете планини се различават както географски, така и геологически.[1]

В северното подножие на Мурик са Клисура и Бобища (Верга), в източното Лъка (Милохори) и Емборе (Емборио), в южното Влашка Блаца (Власти), а в западното Лошница (Гермас).[2]

Скалите на планината са предимно гнайси и малко варовици. Мурик е обрасъл с букове, кестени, черни мури, дъбове.[1]

Изкачването до върха може да стане от село Влашка Блаца (Власти, 1200 m) за около 2:30 часа, или от пътя Влашка Блаца – Клисура на надморска височина 1530 m, където има хижа, за около 1 час.[1]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Мурик, Морик Μορίκι, Μουρίκι 1703 m[1] СЗ над Влашка Блаца (Власти) и ЮЗ над Емборе (Емборио)[2]
Άγιος Γεώργιος 1064 m[1]
Акония Ακόνια 1466 m[1] ИСИ над Лошница (Гермас) и ЗСЗ над Влашка Блаца (Власти)[2]
Андреев връх Ανδρέα Ράχη 1424 m – 1100 m[1] ЗЮЗ от Лъка (Милохори), ЗСЗ от Емборе (Емборио), ЮИ от Куманичево (Лития)[2]
Αρκουδόπετρα 1400 m[1]
Манова Джума Ασύρματος, Τζούμα Μάνου, Άγρα Κιάκου 1560 m[1] Ю над Клисура[2]
Βραχάκι 1060 m[1]
Гамзия Γιδόβουνο, Γκαμζιά 1240 m[1]
Δεσπότη Ράχη 1192 m[1]
Голини Καλορράχη, Γκολίνες 1374 m – 1297 m[1] ЮИ над Куманичево (Лития)[2]
Κέδρα 1440 m[1]
Керацуда Κερατσούδα 1304 m[1] ИСИ над Лошница (Гермас)[2]
Чука Κορυφή, Τσούκα 1115 m[1] ССИ над Лошница (Гермас)[2]
Джана Костадин Κορφούλα, Πέτρα Μάρκου, Τζάνα Κωνσταντίν 1651 m[1] Ю от Клисура и З от Лъка (Милохори)[2]
Кукул Κουκούλι 1060 m[1]
Кръста Κρέστα 1167 m[1] ЮЗ от Лъка (Милохори) и З от Емборе (Емборио)[2]
Бюлумбаши Λακκιές, Μπουλουμπάσι 1329 m[1] З над Лъка (Милохори)[2]
Садово Μακροβούνι, Σάντοβο 1200 m[1]
Чука Μαύρη Πέτρα, Τσούκα 1109 m[1] ЮИ над Мокрени (Варико) и СЗ над Палеор (Фуфас)[2]
Рамни пат Μονοπάτι, Ραμνί Πάτ 1120 m – 1000 m[1] ЮЗ над Лъка (Милохори) и З над Емборе (Емборио)[2]
Баири Μπιριά 1350 m[1] Ю от Клисура и З от Лъка (Милохори)[2]
Οξυά 1370 m[1] Ю от Куманичево (Лития)[2]
Мохта Οξυά, Μόχτα 1239 m[1]
Гамза Παπαδήμος, Γκάμζα 1274 m[1] ЗСЗ над Сисани[2]
Караули Παρατηρητήρι, Καραούλι 1120 m[1]
Προφήτης Ηλίας 1245 m[1]
Зотово кале Πύργος, Κάστρο Ζότα, Καλέ Ζώτα, Κάστρο Ζώτα 1409 m[1] ИСИ над Куманичево (Лития) и ЮЗ над Клисура[2]
Σταυρός 1011 m[1]
Τσαπουρλάνος 1100 m[1]
Чунка Τσόγκα 1599 m[1]
Τσούμα Φούρλου 1535 m[1]
Каракочи Φτελιές, Καραγκότσια 1200 m – 1080 m[1]
Χαρούμπα 1493 m[1]
Χαρχάνη Μαγούλα 1058 m[1]
Раскованица Αέρας, Ρασκοβανίτσα 960 m[1] ЮЗ над Емборе (Емборио)[2]
Горица Γκαρίτσα, Γκουριτσά 896 m[1]
Γυμνό 940 m – 845 m[1]
Καστρί 917 m[1]
Προφήτης Ηλίας 940 m[1]
Китенташ Τούμπα Πέτρα, Κίτεν Τάς 900 m[1] Ю над Лъка (Милохори) и СЗ над Емборе (Емборио)[2]
Пилафтепе З над Лъка (Милохори)[2]
Дуливар ЮЮЗ над Емборе (Емборио)[2]
Гулина ЮЮЗ над Радунища (Криовриси)[2]

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 426. (на гръцки)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.