Районна болница (Раковски)

Многопрофилната болница за активно лечение в Раковски е със статут на районна болница и обслужва община Раковски и община Брезово. Болницата е правоприемник на католическата болница „Петър Парчевич“.

МБАЛ Раковски
Местоположение в Раковски
Местоположение	Раковски, България
Основана	1925 г.
Уебсайт	mbal.rakovski.biz
Районна болница в Общомедия

История

През XIX в. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево в гр. Раковски) медицинска помощ са оказвали някои от католическите свещеници без специална медицинска подготовка. През 1905 г. в селото е назначен първият фелдшер Георги Мичев от пазарджишкото село Семчиново, следвал в Лозана.

През 1921 г. селската калугерка Филомена (Мена) Шопова дарява наследственото си имение на църквата и отива в манастир да си доживее старините. Желанието ѝ е имотът да бъде продаден и с парите да се построи болница в селото. Енорийският свещеник Козма Гюлов поема голямата и трудна задача. Осигурява законното прехвърляне на имота на църквата с изповядване на дарението през нотариус в Брезово. С разрешението на епископ Винкенти Пеев се създава фонд за събиране на средства и обществен комитет за построяване на болница. За председател на комитета е избран отец Гюлов.

Имотът е продаден, обаче парите не достигат и отец Гюлов тръгва да търси помощи от околните селища. Отива в родното си село Балтаджии, но общинската управа заявява, че ще помогне, ако болницата бъде изградена между двете села в местността Романски кладенец. На другия ден отец Козма отива в с. Брезово. И там общинската управа обещава помощ, но ако болницата бъде изградена между двете селища в местността Карадере. Тогава отецът решава, че тя да се построи в местността Броклийка до шосето за Пловдив, за да може при нужда болните да се транспортират по-бързо до града.

Сградата на болница „Петър Парчевич“ преди да бъда разрушена от Чирпанското земетресение през 1928 г.

Сградата на болница „Петър Парчевич“ разрушена от Чирпанското земетресение

На 24 август 1924 г. се полага първият камък на болницата. Строителният техник италианецът Марио Тоскани е технически ръководител на строежа. Населението участва със средства от продаден тютюн или с доброволен труд. С помощи и доброволен труд се включва и населението от близките православни села. На болницата е дадено името „Петър Парчевич“

През 1925 г. едното от крилата на болницата с 12 стаи е завършено. Д-р Велков от Пловдив е първият лекар, който е донесъл собствени инструменти и апаратура. През 1926 г. отец Гюлов прави нов призив за събиране на средства за довършване на болницата. Във вестник „Истина“ e публикуван негов призив, в който се посочва разрешението за събиране на средства от пловдивския окръжен управител.

Болницата е разрушена от земетресението през 1928 г. Със средства, отпуснати от Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението през 1928 година (ДИПОЗЕ), е построена нова сграда с 40 стаи и през 1932 г. е възстановена дейността на болницата. Поради големия за времето си капацитет част от болницата е използвана за приют за недъгави деца (1935 – 1945).

През 1947 г. е открит зъболекарски кабинет и родилно отделение. Заедно с другите католически болници – Клементинската болница в София и „Свети Йосиф“ в Пловдив – болницата „Петър Парчевич“ е национализирана. Това става със специален закон, който забранява на вероизповеданията да притежават болници и сиропиталища.

През 1957 г. е направена надстройка и през следващата година болницата е реорганизирана с ранг на Районна болница с 3 отделения – вътрешно, детско и хирургическо. От 1960 до 1963 г. д-р Франц Митов e главен лекар на болницата. Той работи и в хирургическото отделение. През 1966 г. започва строеж на поликлиника.

През 1999 г. болницата е разделена на Общинска болница и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение (медицински център „Свети Елисавета“). На 18 юли 2000 г. болницата е регистрирана като ЕООД с общинско имущество. През 2001 г. сградата е основно ремонтирана.

През ноември 2018 г. е открито ново крило на болницата, което включва детското отделение от 4 болнични стаи и стая за игра, 4 приемни лекарски кабинети и административен блок. Изграждането на крилото започва с дарения, събрани от продажбата на българското издание на автобиографичната книга на германския политик Ханс-Герт Пьотеринг, За наше щастие обединени. Моят европейски път (издателство „Нест Прес“, София 2015, ISBN 978-619-90172-4-1). За завършване на разширението българското правителство отпуска 150 хил. лв., а общината в града и търговското дружество на МБАЛ Раковски - по 200 хил. лв.

През 2022 г. в болницата работят 13 лекари и 26 медицински сестри в три отделения - неврологично, вътрешно и детското с общ капацитет от 65 легла. По това време през болницата минават около 3 хил. пациенти годишно.

В района на болницата се намира католическият параклис „Дева Мария – Здраве на болните“.

Наименования

• Болница „Петър Парчевич“ (1925 – 1945)
• Районна болница – с. Ген. Николаево, Пловдивско (1945 – 1952)
• Участъкова служба – с. Ген. Николаево, Пловдивско (1952 – 1958)
• Районна болница – с. Ген. Николаево, Пловдивско (1959 – 1963)
• Обединена болница – с. Ген. Николаево, Пловдивско (1963 – 1966)
• Районна болница - Раковски (1966 - 1999)
• Многопрофилната болница за активно лечение - Раковски (от 2000)

Известни лекари

• проф. д-р Марко Николов Даскалов (1931-2012)
• проф. д-р Франц Стефанов Митов (1933-2015)
• д-р Йосиф Радов Изамски (1956-2020)

Главни лекари

• д-р Попов (1942-1945)
• д-р Милко Петров (1946-1952)
• д-р Крилов (1952-1954)
• д-р Атанас Балджийски (1954-1958)
• д-р Димитър Апостолов (2958-1960)
• д-р Франц Митов (1960-1961)
• д-р Крилов (1961-1963)
• д-р Франц Митов (1963)
• д-р Любенов (1963)
• д-р Петър Романов (1963-1964)
• д-р Евтимов (1964-1979)
• д-р Филотев (1979-1989)
• д-р Йосиф Изамски (1989-1990)
• д-р Кирил Карагеоргиев (1992-1995)
• д-р Йосиф Сарийски (1995-1998)
• д-р Иван Томбашки (1999-)

Структура

Болницата има следните отделения:

• Детско отделение
• Вътрешно отделение
• Неврологично отделение