Отваря главното меню

Чирпанско земетресение

земетресение през 1928 г.
(пренасочване от Чирпанското земетресение)

Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от трусовете – на 18 април с магнитуд 7,0 по Рихтер – е известен също като Поповишко земетресение и Пловдивско земетресение.

Чирпанско земетресение
Chirpan Earthquake - Plovdiv.jpg
Католическата болница в Пловдив, пострадала от земетресението
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.1326° с. ш. 25.4248° и. д.
Дата 14 април, 18 април и 25 април 1928
Тип разлом, разседен
Магнитуд 6,8 7,0 5,6
Дълбочина 15 км
Епицентър Чирпан, Поповица и Гълъбово
Засегнати страни Флаг на България България
Последствия жертви -107, ранени -500, щети – 3,3 милиарда лева
Чирпанско земетресение в Общомедия

ТрусовеРедактиране

Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. Денят е Велика събота по църковния календар.

На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 км.

На 25 април 1928 г. в Гълъбово има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила.[1] Всъщност, сеизмичната активност в раойна започва на 29 март и е продължила до началото на юни 1928 г.

ЩетиРедактиране

 
Релси деформирани от земетресението

След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.[2] Понякога вторият трус е наричан Пловдивското земетресение от 1928 г. поради големите разрушения причинени от него на града. Една трета от Пловдив е разрушен.

Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села.[2] Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени; 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 – църкви.[3]

В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота. След първия трус много хора живеят и спят на открито, в палатки от черги.

ВъзстановяванеРедактиране

 
Църквата „Свети Спас“ в село Войводиново, разрушена от земетресението.

Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Председателят на Народното събрание Александър Цанков и народни представители от района посещават засегнатите места. Лично цар Борис III посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. По министерско нареждане войската активно съдейства за осигуряване на подслон и храна за нуждаещите се, и разчистване на развалините.

Народното събрание гласува за създаването на Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ), чиято задача е била и научното обследване на земетресенията.[4] Нейното действие е за определен срок до 1931 година. Дирекцията финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите, с постановление на Министерския съвет на 26 април 1928 година. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. Веднага след силните трусове започва събиране на помощи за пострадалите в национален и международен мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. България получава и съдействие от Обществото на народите и от Междусъюзническата контролна комисия, от които в България пристигат общо около 880 млн. лева. Помощи изпращат и много от съседните държави.[3] Чешкият журналист Владимир Сис инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева от повече от 30 страни.

ПричиниРедактиране

Движенията по двата разлома, които генерират земетресения през април 1928 г. са от разседен тип, което означава, че по-силно изразената компонента е вертикалното движение. Всъщност значителна част от Тракийската низина между двата разлома – чирпанския (първото земетресение) и поповишкия (земетресението от 18 април) пропада средно на 40-50 см, като на някои места тази амплитуда достига 3 м.[4]

ПоследствияРедактиране

 
Служители на пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ подреждат след земетресението

Книгата „Страшната народна злочестина“ на Недко Каблешков описва събитията от 1928 година в Пловдив.

Военният клуб в Пловдив е разрушен, след това е ремонтиран, но сградата не достига първоначалната си помпозност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно събрание на Източна Румелия, е пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. е разрушена. Храмът „Света Неделя“ е силно пострадал и е основно ремонтиран през 1930 г.

Едва завършена през 1927 г. новата триетажна сграда на Международната католическа болница в Пловдив е също пострадала. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени. Земетресението нанася огромни щети на музея към френския колеж в Пловдив. Много от експонатните са повредени. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения.

Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, но не падат. Останали са и къщите по проект на Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетон.

Епицентърът на един от трусовете е село Чалъкови. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно селото е застроено отново на по-високо място.

Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за пострадалото от земетресението католическо население в Пловдив и селата наоколо арх. Камен Петков проектира възстановяването на католическата катедрала „Св. Лудвиг“, католическото училище „Св. Андрей“ и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране